8 Comments

    • Марина Ангелова

      Аз бих казала че дори ми липсват моментите с носенето на ръце. Когато стане на 2-3 години и наистина единственото време когато можеш да му се радваш е като заспи, понеже през останалото му е до всичко друго но не и до целувки и прегръдки, усещаш че това с носенето, люшкането, нервността по цяла нощ са били едни прекрасни моменти.
      Нкога не съм била съгласна с приказката че “децата се целуват само докато спят”, това е философия изповядвана от моята свекърва и съпруга й. Бих казала че резултатите не са впечатляващи, мъжа ми е израснал без да знае какво е родителите ти да те прегръщат и целуват ей така без нищо, просто за да покажат обичта си някак. Да си родител далеч не означава само да облечеш и нахраниш детето си. Детето има нужда преди всичко от любов, тя трябва да му се показва, за да се усеща обичано и сигурно с родителите си, и емоционалните му нужди да са задоволени.

    • Дими Илиева

      Скъпа Марина, не се познаваме лично, но вече ми станахте близка духом :) Много благодаря за написаното от Вас и наистина нямам търпение един ден да разказвам как съм люляла детето си по цяла нощ в продължение на месеци (дано останат месеци, хехехе) и това е било прекрасен момент от живота ми! Благодаря за куража и позитивизма в коментара Ви! :)

      • Таня

        Здравейте мили мами. Нашият син е на 10 месеца и е едно малко щурче,по цял ден не се спира,пълзи обикаля спалнята и купонат е голям…Но, дойде ли време за сън се превръща в дяволче(буквално) друсане,приспиване със 300 зора. След като го приспивам поцял ден и цяла нощ, понякога си и поплаквам.Това е трудно и изморяващо за мен когато нямам от никаде помощ. Всички ми казват:” И това ще мине”.Да! Вярвам,че е така,но за момента е изморявящо. Но, Вие сте прави, може би това е моментът, когато най-много трябва да се радваме на нашите слъца.След време всеки ще поеме на някаде, а пък тогава ще плачем за тези безсънни нощи,че ги няма.Нека растът живи, здрави и щастливи.

        • Дими Илиева

          Мила Таня, благодаря Ви за коментара. Повече от година по-късно мога със сигурност да кажа, че “и това ще мине”. За да съм напълно откровена, ще трябва да добавя и “друго ще дойде” :)Липсва ми гушкането и люшкането на малкото плачещо бебе, което вече е двегодишно хлапе, не винаги приемащо гушкане, но затова пък плачът е заменен от крещене 😉 Нека само са ни здрави, другото няма да го помним след време.

  • Родителски Survivor | Vip Bebe

  • АБКМ – страшна диагноза с щастлив край за София | Vip Bebe

  • АБКМ – страшна диагноза с щастлив край за София | DiDi-licious

  • Детското тръшкане – инструкции за справяне | Vip Bebe

Leave us a Reply