Мил спор между родители на новородено момиченце възобнови интереса ми към голямата тема: „Къде да хвърлим пъпчето на детето?”
Около втората седмица след раждането, изсъхналият остатък от пъпната връв се отделя от телцето на новороденото и този остатък (пъпче) трябва да се хвърли на специално избрано от родителите място, защото, според поверието, мястото, където е хвърлен пъпа, предопределя съдбата на детето.
Колкото и снизходително да се отнасяме към бабините деветини, когато им дойде редът, май всички им се поддаваме на влиянието. Че е важно къде ще се хвърли пъпа, важно е. Но е и интересно защо толкова ревностно се пази и тачи този обичай. Бабините деветини нерядко са празни приказки и са неверни. В случая с хвърлянето на пъпа веднага може да се направи статистика и да се види, че не е висок процентът на ефективност на ритуала. Процентът на родителите, които спазват тази традиция обаче е много висок – почти 100.
21 век определено не е времето на бабините деветини – коя родилка днес прекарва 40 дни след раждането в изолация, къпе новороденото със сол, маже го със свинска мас или му пристяга здраво с връв крачетата за през нощта?! В тези „дивотии” все пак може да се намерят някаква логика и научни обяснения и въпреки това те са отживелица. Жив, здрав и актуализиращ се е ритуалът с пъпчето и към него не сме недоверчиви, високомерни или снизходителни. Както пред древните, така и пред съвременните родители не стои въпросът „Дали?”, а „Къде?” да се остави пъпчето на отрочето им.
Не можах да открия защо и как е възникнал този обичай нито пък убедителни доказателства за ефективността му, но мисля, че знам една-две причини защо е оцелял, защо е толкова жизнен и популярен днес.
Устояват на времето и забравата тия традиции, които съхраняват най-голямата човешка ценност – живота и му придават красота и смисленост. Пъпчето е не просто остатък от изсъхналата пъпна връв, а веществено доказателство – символ на святата връзка родител – дете. А такива символи не се захвърлят къде да е и как да е, те се „хвърлят” с мисъл, грижа и любов, с ритуал и красиво. Надеждата, че поверието може и да се сбъдне, и желанието да направим всичко за доброто и просперитета на детето, ни кара отговорно и усърдно да търсим най-подходящото и престижно място, за да хвърлим пъпчето.
„Къде да хвърлим пъпчето?” – труден въпрос, защото днес идеите „къде” са много. Отдавна са отхвърлени архаичните места като течащата вода, нивата, църквата, между страниците на книга, в чашка под червено яйце, в кълбо от синя или червена прежда… Предпочитат се по-лични места в страната или чужбина – митници, банки, университети, Народното събрание, Европарламента…
С деликатното участие на няколко възрастни дами (тъй им викали днес на бабите 😉 ) споменатото в началото мило спорещо семейство се обедини около идеята пъпчето на дъщеричката им да се хвърли в близко до дома им красиво място. Сред природата – да е свързана съдбата й със стремеж към красивото и любов към природата.
Красиво място, което ще превърнат в любимо и където щерката ще разговаря и избира с мама и татко каква ще стане като порасне.
Харесах идеята им!
Leave us a Reply