Престарила свят, с национална носия, чумбер и китка зад ухото. Точи баница, пълни суджуци, “ копа домате”, тъче на стана или плете чорапи пред схлупена къщурка с босилек и здравец отпред…
Ето медийният образ, най-популярен вариант, на българската баба. Има още няколко по-неатрактивни варианта, които, общо взето, са модификация на типа “сладникава белокоса наивница” и “педагогическа вълчица”. Това не е само създадена от телевизионните реклами визия, а популярна и трайна представа в нашето обществено пространство. Този вид баби обаче е изчезващ, по-скоро това са пра- и прапрабаби. Образът на съвременната баба има съвсем друг вид и май има нужда от преосмисляне, преоткриване и актуализация.
В последните седем-осем десетилетия отношението към бабите е билo противоречиво – понякога “Осанна”, друг път – “Разпни я”, но днес то е парадоксално. Съдя по наблюдаваното, усетеното, прочетеното във форуми, блогове, списания, по гледаното в телевизионни предавания.
Самата аз все още не съм баба, в смисъл – нямам внуче, със снаха и зет още не са ме сдобили, но мои връстници вече имат тези радости. Това са жизнени и енергични жени между 40 и 50 години, които поддържат добра форма и външен вид, ходят с дънки и мини поли, развяват дълги коси (в цветове, различни от бяло и сиво); образовани, технологични, “дигитални”, четат, гледат, слушат това, което слушат, гледат, четат снахите и дъщерите им, посещават едни и същи места, пазаруват от едни и същи… Жени, които са абсолютно в “света на младите”. Акцентирам върху факта, защото не днес, а при предишните три-четири поколения разликата между “света на младите” и “света на старите” беше цивилизационна. Сега разликите са културни, възрастови, личностни – сиреч: много по-лесни за преодоляване.
Битува представата, че бабите са пенсионерки, но това е далеч от реалността. Днешните баби са твърде далеч от пенсията (къде ти пенсия на 45 – 50 години!?). Всъщност те са в един от най-креативните си периоди и могат да се посветят на най-различни каузи, но за разлика от всички други баби по света, повечето нашенски, засега, предпочитат и са в пълна готовност да се включат в грижите за внучето и в помощ на младото семейство на сина или дъщеря си.
Съвременната българска баба е уникална, като нея няма нийде по света – всеотдайна, любяща, посветена на деца и внуци. Струва ми се, че достойнствата й се недооценяват, а несъвършенствата й се преекспонират.
Вярно е, че бабите се опитват да налагат мнение и май понякога досаждат, но това положение като че ли не е породено от “бабинството”, а си е до индивидуалността. Доста от тях вече са били в ролята на наставляваните дъщери и снахи, и едно напомняне лесно ги “завръща” към по-тактично предаване на опит.
За разлика от прабабите, бабите са наясно със здравословното хранене (самите те се опитват да се хранят така) и модерното схващане за здравословния начин на живот, и рядко преследват внуците си с пълната лъжица или ги мамят с лакомство, което разваля апетита. Знаят, че здравите деца са по-скоро стройни и ненавлечени, ама предпочитат наследничетата им да са добре нахранени и пооблечени. Е, от опит, грижа и любов го правят…
Бабите, без значение без или с няколко “пра-” отпред, много глезят внуците си. Ама много! Обаче нали са И за това. Помислете си какъв би бил животът Ви без поне една баба, която да Ви поглези… Пък животът е и щедър – отпуска даже по две баби на човек!
Ей, че глезотия!
Прабабите със своите манджи, рецепти, градинки и деветинки отдавна се считат за национално богатство.
А съвременните BG баби са си просто семейна ценност!
Снимка: heraldsun.com.au
Leave us a Reply