Големият християнски празник Сирни Заговезни е един чудесен повод, от който можем да се възползваме за да възпитаме у наследниците си българските традиции, обичаи и обреди. Даже много повече от това. Ритуалите, които се изпълняват традиционно на празника са интересни за всяко дете. Ако няма къде да ги види на живо бихме могли да му разкажем какво и как се прави, а вкъщи да извършим тези, които се отнасят до дома.
На Сирни Заговезни по-младите членове на семейството искат прошка за грешките си към по-възрастните, целуват ръка на родителите си и изричат “Прощавай, мале, тате…” , а те отговарят “Простено да ти е! Господ да прощава”. Тук си представете какво прощаване ще падне, ако децата тръгнат да се извиняват за всичко през годината! 🙂
Но наистина е важно да почетем тази традиция, защото тя дава основа, на която да стъпи детето растейки. Да разбере, че грешки се допускат, че за тях може да ти бъде простено, че то също трябва да се научи да прощава грешките на другите. Защото, съгласете се, човек който не умее да прощава цял живот носи товар на раменете си, който става все по-тежък с всяка следваща изминала година. Самата аз съм вече приведена почти до земята от тежестта му.
Този ритуал символизира новото начало с идването на пролетта и съответно пречистването на душата. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството, а може би трябва. Защото и ние като родители допускаме доста грешки спрямо децата си. Не винаги проявяваме разбиране към тях, често изискваме повече, отколкото трябва и хубаво би било децата да знаят, че и ние съжаляваме за това си поведение.
След като си поискаме взаимно прошка, можем вече да се съберем около софрата. Трапезата трябва да е богата на млечни продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. А най-забавната за децата част на празника идва след вечеря, когато идва ред и на обичаят “хамкане”. Твърдо сварено яйце или парче бяла халва се завързват на червен конец, провесен през гредата на тавана. (Вече греди по таваните няма, така че спокойно можете да вържете конеца на точилка. Ако нямате точилка непременно си набавете, защото всеки уважаващ себе си родител трябва да има такава 😉 ). Стопанката или най-старият член на семейството разлюлява яйцето (халвата) и всеки се стреми да го хване с уста, с ръце хванати зад гърба. Който първи успее, ще е здрав и честит през цялата година. Като си поначукат децата зъбите и носовете, яйцето / халвата се отвръзва и конецът се подпалва. Възрастните гадаят по начина, по който той гори каква ще е годината. Ако има млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро се чака сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлее – на лошо е. Гледа се дали конецът ще изгори до горе или ще изгасне по средата. Ако изгори до горе, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и др.). Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да изгори до горе, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още и с пречистващата сила на огъня, като се наричало “да изгорят злините като него”.
Характерни за празника са и кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал – детето да се позабавлява с кукерска маска, която си е направило собственоръчно преди това, повод за веселие…
И всичко това с пожелание да свалим товара на грешките от раменете си и да бъдем здрави!
Leave us a Reply