Когато кралиците стават майки или обратното…

“Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди, и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички сгради, дървета и тревички. (…) Симон Мартин се взира дълго, но не можа да види откъде се излива, а когато се опитваше да го хване, той просто изчезваше. „Явно този крем е много калоричен и не е за ядене, затова е омагьосан да се топи в ръката ми”, мислеше си принцът, чиято майка беше забранила вредните за зъбите неща в дворец Меланж. (…) „Ще питам, за всичко ще питам Морков, тя няма да ми се смее, че не знам.” 
- Хм… Добър въпрос. – замисли се Морков. – Знам, че не е крем, пробвала съм, не става за ядене. Но се появява от време на време, през Сезона на пудрата захар.
- А какво й има на къщичката, не изглежда съвсем като преди?
- Ами това са лампичките, които са част от украсата за посрещането на Големия дебел елф на подаръците.
- А кой е той?
- Ами… Идва по време на Сезона на пудрата захар. – Морков както винаги не можеше да обясни много добре и принцът се отказа да пита.”

Стана ли ви интересно? Не случайно съм подбрала именно този текст, с който да представя днешната Б(л)огиня. На прага на Сезона на пудрата захар сме! А скоро ще посрещаме и онзи, дебелия елф. Но преди него ни предстои да посрещнем Rois, изгубена сред музите!

Зад този онлайн псевдоним се крие една жена, грижовна майка, креативна натура, истинска поетеса и писателка. В блога си Ройс споделя личното си творчество и ежедневие, любовта към сина си и заобикалящата я среда. Наред със сериозните стихове, в които се говори за любов, страст, душевни терзания и човешки взаимоотношения, ще откриете началото на фантастично-приключенски роман, кулинарни изблици и фото истории. Но днес ще поставя в светлината на прожекторите детските стихотворения и разказите от цитираната поредица “Кралство на четвъртия етаж”. Как майчинството е добавило още една муза, сред която да се загуби за пореден път, сега ще ни разкрие самата б(л)огиня.

Ройс, как се отрази при теб това чудо наречено майчинство? Отключи ли неподозирани сили, емоции, нови интереси или хобита?

Майчинството се отрази в голяма степен на моя егоизъм. Преди това бях човек, свикнал да се съобразява само със себе си и не бях особено склонна на жертви с личния си комфорт. Още през бременността тези ми чувства бяха притъпени, а след раждането вече моят комфорт мина съвсем на втори план, за сметка на добруването на малкото човече, но по-важното е, че се научих да правя тези жертви с радост и желание.

Иначе аз винаги съм имала желание да създавам и творя, но като че ли преди раждането идеите ми бяха много хаотични и нереализирани. След появата на сина ми усетих ново, по-силно желание да бъда креативна и да правя вдъхновенията си реалност. Съумях да създам блога си въпреки по-малкото лично време, което имах като майка, и да изложа там много от работите си. Разбира се, има още много неосъществени идеи и много недовършени.

Нещото, по което се запалих след раждането, и беше голяма изненада за всичките ми близки, е готвенето. Допреди това не бях припарвала в кухнята, но сега с желание пробвам различни рецепти. Експериментирам и това ми действа направо терапевтично – успокоява ме времето, прекарано около печката. Наскоро прецених, че синът ми вече е достатъчно голям да опита от мъфините, които правя, и той си хапна с огромна наслада. Е, няма по-голяма радост за майчиното сърце от това да вижда как с труда си е направила детето си щастливо.

Знам, че пишеш стихове от съвсем млада. Тематиката винаги е била далеч по-сериозна обаче. Предполагала ли си някога, че ще пропишеш детски стихотворения?

Никога не съм предполагала, че ще пиша на детска тематика. През годините дори съм имала периоди, когато произведенията ми бяха преобладаващо мрачни и не просто не съм предполагала, че е възможно да имам вдъхновение да пиша за деца, въобще не съм се и замисляла за такава вероятност. Дори, честно казано, ми беше малко пресилено, когато известни личности като Мадона изведнъж се втурваха в писането на детски книжки, след като станат родители. Мислех това за поредния пиар, но както е казано, човек не трябва никога на нищо да се чуди, понеже не се знае каква муза може да го връхлети.

Споделяла си, че прозата не е силната ти страна, но с тази детска поредица за принц Симон Мартин напълно ни спечели! Синът ти ли е главният персонаж? Как се роди идеята за “Кралството”?

Прозата наистина не ми е силна страна, но се радвам, ако някому се харесват опитите ми в тази насока.

Да, синът ми е главният персонаж. Той е принцът на моя вътрешен свят и логично стана принц и на поредицата. А “Кралство на четвъртия етаж” се появи съвсем спонтанно, докато синът ми беше съвсем малък и дрънкайки му с една дрънкулка, взех да си измислям някакви истории за играчката и да му ги разказвам. Вкъщи много ми се смееха на измислиците, едно изречение от които бях сложила като свой статус във Фейсбук. Под същия този статус един приятел написа коментар, че това му звучи като откъс от детска книжка. На шега реших да пробвам да напиша кратък детски разказ, който дълго време стоя запазен на компютъра, без да види бял свят. Докато един ден майка ми не попаднала на него случайно и не ме убеди да го публикувам. А това, че имаше положителен отзвук, ми даде криле да пиша още.

От къде черпиш вдъхновение – конкретни случки от ежедневието със сина ти или разчиташ на фантазията си?

Вдъхновение черпя от нещата, които ме заобикалят. Всички герои в поредицата са всъщност реални играчки, с които моят син си играе, затова някои от тях имат странни описания. Както пък вероятно вече читателите се досещат – с моя син живеем в апартамент на четвъртия етаж. За сюжетите като че ли повече разчитам на въображението си, но пак музата ми е дошла от нещо, което ме заобикаля. Например разказът за Дядо Коледа е писан през декември в предколедно време, разказът за зелените ягоди и дъжда е писан през май, когато валеше всеки ден и т.н.

За съжаление, напоследък съм затрупана със служебни задължения, а и синът ми изисква постоянно внимание и нужда някой да се занимава с него, което пък се отразява на времето и желанието ми за творене. Всъщност желание има, но умствената преумора си казва думата. Надявам се обаче до края на годината да успея да зарадвам всички с поне още един разказ от поредицата или някое стихче.

В блога ти има категория “Герой на деня”, където синът ти е присъствал неколкократно с постиженията си. Ако обаче имаше категория “Пакостник на деня”, щеше ли да има много за споделяне? Кое носи повече стимул за творчество – геройствата или пакостите? :-)

Ако си говорим за пакостници, рубриката трябва да е „Пакостник на часа”, понеже постоянно имаме вкъщи случки, достойни за такава номинация. Синът ми също е много креативен и постоянно се чуди какво ново да измисли да свърши. Геройствата и пакостите са взаимосвързани като че ли – всяко ново постижение съответно води до възможността да се свърши някоя нова беля. Например, отскоро се научи да се катери безпроблемно по по-високите мебели вкъщи. Това неимоверно води до ежедневно изправяне на моята коса като го видя ухилен до уши, прав, върху седалката на столчето за хранене или върху някоя още по-нестабилна вещ. Но въпреки изхабените нерви от моя страна, му се радвам, че е толкова любознателен и има желание да разбере как работи това, което го заобикаля.

С нетърпение очаквам новите геройства на този любопитен принц, а съм сигурна, че и всички вие ще сте в редиците на чакащите. За завършек съм оставила любимия си цитат от “Кралство на четвъртия етаж”, който без много помпозни думи казва цялата истина за майчинството. Той разкрива метаморфозата не само на нашата б(л)огиня, но несъмнено и на всички млади майки, които неусетно сменят приоритетите си в името на чаровните детски усмивки.

“- Та нима и кралиците готвят вечери?
- Готвят, когато са майки. “

Снимка: www.florabellacollection.com

За автора: Диди Седмакова

Диди Седмакова е една от онези личности, чиито интереси и творчески приключения не познават теоретични граници: щастлива мама на очарователна госпожица; любител фотограф; експериментиращ кулинар; творец по душа - всичко това превръща Диди в идеалната пикантна подправка за авторското меню на нашия блог!

7 Отговора на Когато кралиците стават майки или обратното…

  1. Благодаря от сърце на Диди и VIP бебе, че отделиха внимание на опитите ми да творя в сферата на детските произведенията. За мен е удоволствие да се видя на страниците на това слънчево интернет местенце, редом с други креативни родители. Не зная доколко моето творене е успешно, но ще съм истински щастлива, ако съм предизвикала поне една усмивка.

    • За мен беше удоволствие да споделя за приключенията на малкия принц и таланта на неговата майка. Очаквам с нетърпение още много интересни детски творби от теб, Ройс!

  2. Geri

    Предизвикахте повече от една усмивки, съвсем искрени и истински! Очакваме още подобни материали! :)

    • Благодаря от мое и името на Ройс за милите думи! Надявам се да не Ви разочароваме и занапред!

    • Гери, благодаря много за хубавите думи, за мен е изключително приятно да чуя, че съм предизвикала усмивки! :)

  3. Диана Вичева

    Ройс, невероятна си! Продължавай все така! :)

    • Диана, много благодаря! Радвам се, че си намерила нещо интересно из моите творения. :)

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>