Този път в рубриката ни ще гостува една млада майка, която няма собствен блог. Поне засега. Но пък има в изобилие от онова безкрайно, неизчерпаемо вдъхновение за живот, което излъчва всяка жена, дарила наскоро такъв.
И макар да не е „бЛогиня“, Дани Шарон от София е без съмнение богиня за своя 10 месечен син Габриел. А как изглежда Господ през очите на един молекулярен биолог (каквато е по образование Дани), четете по-надолу в авторския й материал, с който я включваме в рубриката.
***
За Бога… Мамо
Много често разсъждавам какво е Господ, без оглед на множеството религиозна литература. Мисля си как би се интерпретирала Библията. Винаги съм мислела, че първите 6 дни на Сътворението могат да се разглеждат от друга позиция – не като дни, а като светлинни години. Защото редът на Сътворението съвпада много точно с еволюционния път, който са изминали планетите и видовете преди да се появи човекът. Т.е. има някаква научна обосновка в метафоричния за мен текст. Наскоро попаднах на същата идея в една книга. Но дотам. След Сътворението връзката метафора-наука ми се изплъзва и никога не стигам до края. Само потъвам в мисли. Сънувам Господ, чудя се какво става “после”, след като си отидем физически. Имаме ли душа и въобще в какво измерение съществуват починалите телом?
Продължавам да разсъждавам и няма да спра до края на живота си. Поне не и докато не получа факти. За съжаление съм прекалено прагматична, за да се осланям само на Вярата, както биха ме накарали в някой храм.
Въпреки това открих, че дори да не виждаме онзи Бог от религиите и от Библията, все пак в началото на живота си всеки от нас си има един свой Господ. Наричам го Господ, защото според мен е по-силно от Ангел хранител.
МАМА.
Мама за бебето и детето е Вселена. И други са го казвали, аз просто го… прозрях. Бебето още няма никаква представа от думите, не знае езици, не е наясно къде е точно, израства постепенно и минава препятствия, както всички ние през живота си. То ЧУВСТВА всичко. МАМА му е помогнала да се появи на бял свят и го е сътворила.
Не намесвам татковците, защото въпреки генетичния им материал, все пак яйцеклетката дава повече, най-малкото митохондриите си. Жената дава повече. Сори.
МАМА го пази в началото и му дава малко по малко свобода, за да опознава света. МАМА понякога му предлага изпитания, за да го накара да проумее нещо важно. МАМА го наказва, когато се налага, но никога несправедливо! МАМА го гушка и го взима, когато то протяга ръчичка в молба за топлина. МАМА би му простила всичко, независимо колко е страшно. МАМА ще го приеме каквото е. МАМА винаги го чака да се върне у дома и ще го приеме с отворени обятия..
МАМА го обича безрезервно и безкористно, с цялото си сърце и душа.
Нещо такова е представата ми за Господ, просто мисля че Господ е… МАМА.
…..
Това не означава, че така намирам отговор. Просто казвам, че бебето знае какво е Бог. После пораства и започва да си задава въпроси.
***
Дани, с риск да подразним мъжкото съсловие, описаната от теб вселена на бебето, включва ли фигурата и на някакво мъжко божество, евентуално на по-късен етап от „Сътворението“ ? 😉
– Вярно е, че в случая мислите ми клоняха по-скоро към връзката мама-бебе, защото тя просто няма аналог. Татковците, разбира се, винаги са били, са и ще бъдат важна част от “Светата семейна троица”. Особено когато в последно време все повече и повече бащи оставят съпругите си да работят и поемат почти изцяло грижата за децата, което е чудесно. Знаем, че за малките момченца е от съществено значение да имат татко-пример, който в един момент става идол за тях. Малките момиченца пък нерядко искат да се омъжат за бащите си и впоследствие избират мъж в живота си, който по нещо се доближава до собствения им баща.
Така че в никакъв случай не бих изолирала мъжкия фактор, но според мен той става определящ на малко по-късен етап. В съвсем ранните месеци от живота на бебето мама си е МАМА.
Как реагира половинката ти на написаното от теб и съгласен ли е с отредената му „второстепенна“ роля?
– Имам късмет съпругът ми да ме подкрепя във всяко едно мое действие и мисъл. В интерес на истината, когато прочете тези няколко наброски, той беше напълно съгласен с мен. Много мил жест от негова страна, тъй като той се включва активно в грижите за нашето момченце, а в същото време никога не се налага и следва много стриктно всички мои евентуални указания. Той знае колко е важно взаимното доверие между мама-тате-бебе и се стреми всячески да го изгражда и поддържа.
Опиши ни с няколко думи вашата малка вселена у дома – как преминава един обикновен ден откакто сте трима?
– За никой родител не е тайна, че след появата на малкото бебоче, светът ни се преобръща напълно. Появяват се нови приоритети и умения, за които не сме и подозирали. При нас, както предполагам при всички, е доста динамично през целия ден, защото бебетата изискват много грижи, внимание и любов. Хранене, игра, смяна на памперса, миене, разходка, учене на нови неща… носене на ръце. Мисля, че безсънните нощи се отплащат стократно и то веднага – достатъчна е една усмивка или едно “мам”, както е в нашия случай.
Е, понякога ми липсва свободното излизане навсякъде по всяко време на денонощието, но пък на този етап се радваме на книжки и чаша вино вечер след като малкия заспи, или евентуално филмче. Това за момента е направо лукс!
Снимка: Интернет
Leave us a Reply