В рубриката “Б(л)огиня” ще ви представяме статии на гост-автори, както и публикации от други блогове и сайтове, които са ни допаднали особено много. Просто понякога попадаме на текстове, които дотолкова харесваме, че ни се ще ние да ги бяхме написали! 
Всъщност, в уеб пространството има завидно количество стойностни неща, някои от които добили заслужената си известност, а други се спотайват някъде все още незаслужено неоценени. Затова, най-малкото, което можем да направим, след като очевидно сме пропуснали шанса си да напишем нещо така грабващо, е да споделим ценните чужди мисли и нещо повече – да ви представим авторите им.
Първата статия от тази рубрика решихме да посветим на публикация за едно от първите (всъщност, май това е най-първото ) майчински изживявания на една жена – бременността. Неин автор е Станимира – млада майка на прекрасен малък мъж на име Михаил. Блогът й “малките неща” е интересна смесица от кулинарни изкушения, хубави фотографии и човешки разкази за “малките неща” от живота, заради които всъщност последният си струва живеенето.
Всички, които сме я изживели, ще се съгласим, че бременността е уникален период от живота на жената. Може да не сме единодушни, че е “прекрасен”, “приятен”, някои ще твърдят, че е дори неприятен спомен, изпълнен с неразположения и емоционална нестабилност и т.н. и т.н. Истината е, че бременността е “уникална” за всяка жена, още повече, че тя може да бъде много различна дори при една и съща жена.
По темата за бременността е изписано толкова много, че даже и на мен самата не ми се пише. Но това, с което ме заинтригува текстът на Мира е простичкия начин, по който беше описала иначе сложните мисли, които се въртят из една бременна главица. Без излишни фанфари, лишено от драми и геройства – просто мисли за “малките неща” около бременността. Статията й можете да прочетете на един дъх (и музикален фон) ето тук.
А ето и какво сподели авторката й с нас:
Мира, връщайки се към тази твоя статия половин година по-късно, би ли променила нещо от написаното от теб тогава? Или, може би, би допълнила нещо към тогавашните ти мисли?
– Наскоро я прочетох отново и си припомних какво изпитвах тогава… Не бих променила нищо в нея. Човек бързо забравя и се радвам, че съм я написала, та да си припомням.
Пишеш, че ти липсва “обществено приет образ” на бременната жена. От сегашния си статут на майка, мислиш ли, че има такъв образ на младата майка в обществото ни и какви асоциации буди у теб?
– Струва ми се, че жената-майка е по-приета в обществото ни, което е добре. В същото време, ще ми е приятно, ако обществото започне да приема повече майките с малки деца в социалния живот. Ето например, тази събота има семинар за това как да си направим био градина в града, на който няма да мога да отида, тъй като колкото и спокойно да е бебето ми, то ще издава звуци от време на време, които ще бъдат неприемливи за другите участници в семинара.
Слава богу, че има интернет и имам алтернативен начин да се запозная с тази информация. В противен случай, щях да се чувствам ограничена от майчинството, да тая не особено позитивни чувства към това, което ме ограничава (към детето, роднини). Това би рефлектирало върху семейството ни, а и в обществото (чрез емоциите на недоволство на възрастните и на детето един ден).
Колко по-ползотворно би било, ако жената-майка може да участва в социалния живот с детето си. Така всички ще спечелят – една доволна и осъществена майка, доволно дете и роднини, и общество, което днес печели градинка, а утре – доволен и самоуверен гражданин, когото не крием от обществото защото е малък и „неприемлив”. 😉
От статията разбираме, че за теб бременността е била чудесен период от живота ти, през който си се чувствала “удовлетворена и щастлива и то по един спокоен и някак си мъдър начин”. А как би описала първите месеци на своето майчинство?
– Както беше казала една позната: „До тук беше лесното” 
. Много удовлетворяващи и в същото време трудни заради отговорността и физическата сила, която се изисква, за да се справи човек. Тук помощта от роднини и близки идва много на място. Макар да съм човек, който сам се справя с предизвикателствата в живота, нямаше да се справя без помощта на съпруга ми, на близки и познати. Майчинството учи на много неща и подаръците и предизвикателствата вървят ръка за ръка. Кое е в повече, зависи много от нас самите.
И за финал, какво би казала или посъветвала жените, на които им предстои да изживеят или пък вече изживяват приключението на бременността?
– Да й се наслаждават във всеки момент, в който имат възможност за това. Пожелавам им една лека и спокойна бременност, раждане изпълнено с грижа и топлота и щастливи първи дни с малките човечета!
Снимка: Блог “малки неща”
Leave us a Reply