За “мацката” в мама

• Дими Илиева
• Б(л)огиня

Кали Бори, както се подвизава в интернет пространството „блогинята“ от следващите ни редове, е майка на прекрасен малък човек на име Киън, който вече повече от година прави света й „по-шарен, нов и интересен“.

С Кали не се познаваме лично, но за моя лична радост обитаваме едно и също онлайн кътче вече почти 2 години – от периода на бременностите ни до днес. За това време съм се смяла от сърце на разказите й за бременните й приключения, а по-късно и на тези за приключенията на малкия „нинджа“ Киън.

Най-краткото представяне, което мога да направя, за да добиете представа за нейната личност е: Кали е душа-човек! Срамувам се да призная, че не зная каква е професията й, или пък защо е избрала да живее в Канада (на -45 градуса зиме?!). Не знаех каква е била и преди да забременее, докато не започнах да чета блога й… Представата ми за нея е за любяща майка (клише, но пък колко вярно!) със заразително чувство за хумор. От постовете й си представям къщата им в далечна Канада, с голямата веранда със сякаш вечния сняг около нея, с кучето – верен другар, с бабата, която се прокрадва понякога в разказите й, но най-вече чувам смеха и забавните случки, които изпълват живота на тази къща. Дори когато ни е разказвала нещо тъжно, нещо тревожно или дори страшно, то винаги е било поднесено с толкова хумор и положителна нагласа, та за едно съм сигурна – зад лежерното Кали Бори се крие една наистина силна и борбена мацка, каквато само една българска майка може да бъде, независимо къде я е отвял вятърът на живота!

Съвсем неслучайно избрах думата „мацка“, която по принцип не е част от речника ми, но е единствено подходящата за представянето на статията, с която поканих Кали да участва в блога на ВИП Бебе. След като надзърнете в нея и прочетете следващите редове, сигурна съм няма как Кали да не Ви стане симпатична и близка, да не усетите интуитивно непринудения й хумор, да не възприемете грубоватия й буквализъм, благодарение на който нарича нещата с истинските им имена, да не разберете с лекота типичния й „глобален жаргон“ със смесица от англицизми и русизми и накрая – да не си представите намигването, с което е написала / казала своите мисли.

„Защото се оказва, че колкото и обичаща и всеотдайна да е една майка, тя е една бивша мацка-мома, която е имала свой собствен живот, без някой непрекъснато да я следва в банята, в тоалетната, в хола, до верандата, или пък да й виси на циците, защото те все още са част от хранителната верига на порастващото бебе. Хубаво, де. Цикличност. Мома-мацка после се превръща в мацка-мама. Гадното е, че има един преходен момент, в който нищо мацкинско няма. И той се нарича майчинство. После следва друг. Но до него не съм стигнала и не мога да изкажа компетентно мнение.“

Една по-различна статия, която разкрива чисто женската страна на промяната у нас преди и след като станем майки. Цялата статия можете да прочетете в блога на Кали.

Кали, в блог поста си ни разказваш за две доста различни версии на твоето ‚Аз“ – преди да се омъжиш сякаш четем за една от героините на „Сексът и градът“, а след това разказът взема рязък обрат и настроението някак спада… Но в края, както завършва и всяка серия на популярния дамски ситком, все пак ни радваш с мъдро заключение за направения избор. Ако правилно съм разтълкувала споделеното от теб, „страдаш ли“ действително по предишното ти „Аз“ или това вече е минал период от живота ти?

Хм-м-м, “Сексът и Градът” казваш? Ами не точно. Може би, защото обувките, тоалетите и гаджетата бяха мааалко по-малко, но общо взето беше страхотно моминство. Признавам си, че ми липсва на моменти, а понякога и по-често. Особено когато ми се облещи кантарът сутрин или като получа някоя нова парти снимка от още неомъжените си другарки, или когато чуя някое старо парти парче и се сетя за… някой от „онези“ уикенди във Варна с най-добрата ми приятелка – музиката, храната, коктейлите, танците, плажа и едно CD с музика, което чухме докато минавахме,покрай едно заведение. Записахме го на лаптоп на крак в бара, набързо, скришом, пиратската, а после по стечение на обстоятелствата това СD се презаписа от още 20 човека в различни краища на България и купонът продължи.

Но…., както в приказките за прекрасни принцеси и принцове-жаби, всяко моминство си има и „хепи енд“. За моя най-голяма радост, моят „хепи енд“ е и с ново начало, а именно моето малко прекрасно бебе-момче-нинджа-врабче. А любовният половин добавя и „панда“. Предишното ми “Аз” ще си остане живо и здраво дотогава, докогато духът и душата продължат да въздишат по отминали моменти на свобода и слободия, а погледът, сърцето и разумът дърпат цялата готина група напред.

Задължителен ли е изборът в „Мацка или майка“? Дали пък няма вариант да се съчетаят двете, разбира се с известни компромиси, акробатики или еквилибристики?

О-о-о, не знам дали са само акробатики и еквилибристики, ама май направо си е чиста йога, смесена с динамичен боди атак, вдигане на тежести, хранене на крак, с много будене през нощта, омазани лигавници и бебешки усмивки. А после един душ, стилен грим, хубава дреха, удобна обувка, нежно бижу, с готин кавалер (за предпочитане собственият половин), вечеря, или питие в любимия бар. Или парти с маса за билярд, бира и някоя жива банда да раздвижи кръвта. Имаме едно място, където идват рок банди. Хм-м-м, не сме ходили там от година и половина… Нито пък стилен грим съм слагала от година, за стилна дреха да не говорим. Та си мисля, че не е точно избор, колкото ежедневие и състояние. Макар и временно. Най-хубавото е, че подлежи на промяна.

Че майчинството е „преходен момент, в който няма нищо мацкинско“ става кристално ясно от разказа ти. Кажи ни обаче и за хубавите неща, които ни носи този момент, защото и двете знаем, че те са важните, нали?

О, те са най-важните! Толкова много и силно го обичам този бебок. И ще си призная, че аз съм напълно зависим родител. Не знам колко е зависим малкият от мен, но аз съм напълно и завинаги зависима от него. Обичам малките ни моменти, в които той идва при мен, хваща ме за ръка, вдига поглед към мен и ме гледа в очите, усмихнат, щастлив и забързан. А аз разбирам, колко е важно да ми покаже това, което е видял. Няколко минути по-късно идва до мен, и както седя на земята ме прегръща. Дълго и продължително. А аз заравям нос в косата му и си мисля, че мога да стоя така до края на живота си, и че по-спокоен и хубав момент не сме имали.

Но ето, че става време за кърмене – нашето си време. Спокойствие. Едно гладно бебе и една щастлива мама. Една чудесна жена беше казала преди време, че кърменето е начин на живот, а не просто начин на хранене.  Обичам, когато заспива в прегръдката ми всяка вечер и за нищо на света не бих заменила факта, че спим заедно. Всъщност всичкото ми време преминава с него. И когато имам момент, в който имам нужда да остана сама, защото той е чудесен, но както много други бебета „се случва” да му растат зъби, или да минава през периоди на растеж и нервност, колики или прекалено много емоции, или му е топло, или пък студено, или просто се държи като… бебе – ето тогава, ама истински, силно и почти центробежно ми липсва мацкинското. Само тогава!

Днес например имах муза да сготвя супа. Той си игра кротко с една книга и в един момент тишина. Поглеждам го и виждам, че той е разсипал повече от половин килограм елда на пода. За незапознатите – това са ситни триъгълни зрънца, колкото ориз. А половин килограм от тях са повече от 35 кв.м. зрънца. Ха-а-айде оставям тенджерата, слагам малкия в кошарата, хуквам на долния етаж, грабвам прахосмукачката. Малкият реве през цялото това време, вадя го от кошарата, пазя го от зрънцата, защото се грабят със шепи и се хвърлят настрани. Прахосмуча. О не-е-е-е, лукът се е сварил, а аз още не съм нарязала чушката. Прахосмукачката събира пътеката на топка, малкият крещи…

Казах ли ви колко го обичам?!

Кога виждаш/планираш завръщането на мацката Кали, т.е. кога ще завърши преходът към „мацка-мама“ според теб?

Честно казано се съмнявам някога да върна предишната мацка. По-вероятно е да се случи нов преход. Надявам се да се превърна в забавна мама или просто куул мама. Мацката от моминството ми беше безгрижна с приоритети, различни от здравословното хранене, правилното отглеждане и възпитание на дете, пазенето му от жаркото слънце, вампирясалите комари, злите очи, вредните емисии във въздуха, цигарения дим на несъобразителни майки по площадките, целувките на кучето ни…

И да успея да бъда и съпруга на търпящ и обичащ ме половин. Ако малкият никога не ме види като мацката, която съм била преди време, то поне татко му (ще) има такива спомени. Или пък избледняващи такива. Но на скоро каза, че ме харесва все още, и това някак си ми озари дъждовния ден! 😉

Не бих заменила майчинството с моминството. Малкият взе сърцето ми при своето и сега цял живот ще живея за него. Пожелавам на всичките Ви читатели да обичат и да бъдат обичани с детската чистота на предано и прекрасно детско сърце, което ще задава най-интересните въпроси, ще прави най-невероятните бели и ще държи под напрежение майчиното-мацкинско сърце и душа.

Снимка: Интернет