Из дневниците на едно бебе: Ден 31

• Дими Илиева
• Из дневниците на едно бебе

Ехо, привет, земляни!

Пак съм аз, бебето или пък слънчицето. Всъщност можете да ми казвате и „маймунка“, но май така ме нарича само Мама и не знам дали ще е редно да използвате това ми име. Според Татко съм „фъстъче“, а Баба и Дядо… хм, от тях нещо различно от „ооо“ и „аххх“ май не съм чувал?!

Така де, опитвам се да им вляза в положение. Разбираемо е – толкова съм сладък, направо неустоим, но всичките тези въздишки и възклицания понякога ме уморяват. В такъв случай просто започвам да изразявам вътрешния си „Аз“ на висок глас. Това е и най-бързият и изпитан начин да се озова на сигурно място – гушнат у Мама. Тогава тя започва да ми говори на нашия си език – „шшшшш това“, „шшшшш онова“…

Все още не знам как се нарича нашия език, но е много по-хубав от този на останалите земляни, така приспивен и успокояващ. Знам, ще кажете, че ви звучи еднообразен и монотонен, но това е защото не разбирате значението на всяко „шшш“, така както ние с Мама. Напоследък двамата с нея се опитваме да научим и Татко на нашия език и като че ли имаме известен напредък. Е, така се разбрахме да твърдим с Мама, за да го окуражим.

Макар да не умее да танцува и пее така добре като Мама, Татко всъщност е страхотен. Защо ли? Нямам никаква идея, но така твърди Мама. А тя е винаги права. Според нея той върши цялата домакинска работа (каквото и да значи това), пазарува всеки ден и подготвя моята баня всяка вечер. Без да твърдя, че разбирам, не ми се струва тези неща да са кой знае колко трудни, но изглежда за Мама това означава много. Все пак, неслучайно Татко получава почти толкова на брой целувки от Мама, колкото и аз самия. Не че ги броя… не съм толкова дребнав!

И понеже споменах за банята…

Не обичам да се оплаквам, но наистина ли е нужно това мъчение да се повтаря вечер след вечер?! Та къде ходя аз, за да се изцапам?! Кому е нужно да бъда поставян в тази огромна лодка, пълна с вода, да ме поливат, сапунисват и отново поливат, докато не се разрева толкова силно, че да ги накарам най-накрая да ме измъкнат от там, за да се озова увит в меката хавлийка, на сигурно и топло у Мама.

„Ето го чисто новото ми бебе“, обича да казва Мама след края на мъчението. Един от моментите, в които съм наистина объркан и се чувствам неразбран дори от нея. Та нали тя твърди, че мириша по-хубаво от всичко на този свят, че кожата ми е копринено мека и нежна, че съм съвършен… А тъкмо тя ме мие, сапунисва, бърше и маже с разни мазила…

Е, за да бъда откровен, ще си призная, че частта с мазането не е никак лоша. А изглежда и Мама се забавлява – тананика нещо тихичко и току припява „хоп, лявото краче, хоп, дясното краче… и някой кара кооолеелоо“, докато виждам собствените си крака висоoooко да се гонят из въздуха. Добре де, признавам си, че това е много забавно. Мама твърди, че ще започна да харесвам много и самата баня, и дори нямало да искам да излизам от голямата синя лодка.

Хм, не съм сигурен, но пък нали ви казах… Мама е винаги права.

Снимка: Интернет