Отдавна се каня да Ви разкажа за Татко, но все не ми остава време – лятото е натоварен сезон и за нас, бебетата! Прекарвам много време навън с Мама, къпят ме доста по-често от обикновено (и от НЕОБХОДИМОТО, по мое мнение!), тази жега е така уморителна, че дори не ми се хапва особено, освен ако не става дума за собствените ми крачета… и някъде между всички тези неща все пак трябва и да се поспи.
Но за Татко исках да Ви разкажа… Не знам какво мислите Вие за Вашите татковци, но аз обожавам моя собствен, макар че прекарвам с него много по-малко време, отколкото с Мама (и отколкото ми се иска…) и макар да не разбира всички сигнали, които му давам, той се старае много, за да бъда аз доволен, а Мама да си почива от време на време.
Обичам, когато Татко ме носи на рамо – успявам да видя толкова много неща от тази огромна височина и същевременно се чувствам така сигурен, облегнал глава на мекото татково рамо, а голямата му ръка придържа гръбчето ми. Мога да остана там завинаги! Не че знам колко дълго всъщност е това, но изглежда достатъчно дълго, за да измисли Мама име на тази моя любима поза – „Любопитко пак е на пост“, обича да казва тя. Не съм сигурен дали това е комплимент, но сигурно е нещо хубаво, защото докато с Татко се разхождаме така, Мама крачи спокойна и доволна до нас, хвърля ми по някой поглед от време на време, за да забърше слюнката, потекла по татковото рамо, и пак закрачва напред с широка усмивка. Не разбирам защо изобщо ни е нужна количка, та така разходката е толкова по-приятна!
Обичам времето от деня, когато Татко се прибира. Не съм напълно убеден, но все повече си мисля, че той стои цял ден някъде навън (Мама нарича това място „работа“), само за да види голямата ми усмивка, когато го зърна да влиза през вратата. И настъпва времето за нашите игри! Татко и аз се забавляваме страхотно! Не че Мама не е забавна, но Татко, о, Татко е съвсем друга работа! Той има толкова смешни физиономии, умее да издава забавни звуци, може да ме подхвърля на мно-о-ого високо и да играем на самолет!
Най-много от всичко обичам, когато Татко ме целува! Така гъделичкащо-приятни са неговите целувки, особено когато целува крачетата ми с боцкащото си лице. Все още не знам как го прави, но Мама никога не успява да ме целува и гъделичка едновременно. А това е така смешно! Понякога боцкането е доста силно и оставя ситни червени петънца по мен на местата, където Татко малко по-рано е оставил целувки. Тогава Мама го смъмря сърдито, а той виновно потрива бузите и брадичката си с ръце. Наистина не разбирам понякога възрастните и странното им поведение, но се уча да ги приемам каквито са… Както казва едно приятелче от разходките: „Човек не избира родителите си!“
Сигурен съм обаче, че ако можех да избирам, пак щях да избера точно тази Мама и съвсем същия Татко!
Снимка: Интернет
2 Comments
Mira
E, този татко,много мило, като всичко на този автор!
Дими Илиева
Благодаря отново!