Из дневниците на едно бебе: Месец 7-ми

• Дими Илиева
• Из дневниците на едно бебе

Здравейте, малки и големи!

Напоследък Ви разказвам за Мама, Тате или света наоколо. Това ми се струва някак несправедливо спрямо моята уникална, очарователна и усмихната личност. Време е да Ви разкажа и нещо за самия мен, не мислите ли?

С абсолютна убеденост Мама твърди, че аз съм: слънце, мрънкалце, любовче (не ме гледайте въпросително, това все пак са думите на Мама), усмивчо, мрънчо, маймунка и т. н., и т.н.

Извод първи: че Мама ме обича и обожава – съмнение няма, но освен всичко друго имам и прекрасно, благозвучно име, което самата тя избра, а досега така и не съм чул да произнася…

Според Татко съм: голямо момче, послушко и сладурче. С него вече се разбираме по мъжки и не са ни нужни много приказки.

Извод втори: Изглежда, че колкото по-малко време прекарвам с някого, толкова по-послушен и очарователен съм в неговите очи…

Ако питате баба и дядо, сигурен съм, че те ще ви кажат, че по-добро дете от мен няма – аз съм най-красивото, най-умното, най-усмихнатото и послушно дете – и следователно изобщо не разбират защо Мама и Татко понякога се оплакват от мен. Ставаме трима…

Извод трети: Вторият извод по-горе се затвърждава! 😉 А да си нечие внуче си е голяма привилегия и не подценявайте факта, че е много по-лесно да убедиш майка си да опиташ от храната на възрастните, когато на своя страна имаш баба и дядо (не на последно място и големи, влажни сини очи). 😉 Ако нямах известни съмнения, че моите дневници се четат от Мама и нечии други мами, бих споделил, че дори да не я убедиш, вариантът за комбина с баба и дядо, които с готовност ще те почерпят с нещо неразрешено от Мама, работи винаги безотказно.

Ако попитате съседите за мен… не, не, това не е толкова добра идея, всъщност. Наистина не намирам за нужно да се търси мнението на хора извън семейството, те все ще ми намерят някакъв кусур – няма да оценят моето ранно пеене в събота сутрин, или пък няма да ми влязат в положение, когато се събудя от страшен сън посред нощ. Освен това не споделят ентусиазма ми от това да чувам собственото си ехо, докато с Мама пътуваме с асансьора. Кому е нужно мнението на тези несъобразителни хора?!

Та така накратко, сигурен съм, че щяхте да ме харесате, ако можехме да се запознаем наживо.

Снимка: Интернет