Какъв е животът на БГ майките в чужбина? При какви условия израстват БГ децата далеч от родината? Тези въпроси винаги будят любопитство и затова реших да избърша праха от една отдавна написана статия БГ Мама в чужбина: Велина от Англия и да я превърна в поредица, която да разкаже интересни истории от различни краища на света.
Днешната ни героиня е Августа, която от няколко години е в страната на изгряващото слънце заедно със своето семейство – съпруга й и техния 7-годишен син Васил. Япония винаги е била една голяма мистерия, една красива приказка, която удивлява със своите различия и култура. Например смята се, че сърбането на супа или спагети не е некултурно, а напротив – знак, че се наслаждаваш на храната си. Или пък има специални знаци пред някои сгради, които ви напомнят, че трябва да си събуете обувките и да влезете боси. Затова не стърпях любопитството си и помолих Августа да ни разкаже повече за Япония през призмата на родителството, детските учебни заведения, сравненията й с БГ реалността. Разказът е толкова увлекателен и необятен, така че скоро очаквайте втора част! Приятно виртуално пътешествие до Япония и назад!
Августа, българската и японската култури са толкова различни, колкото и външния вид на представителите им. 
От колко време сте в страната на изгряващото слънце и как преодоляхте (или още го преодолявате) културния шок?
Живея в Япония вече 2 години и половина, но семейството ми не е имигрантско, ние сме гости в Япония, поканени сме; фирмата, в която работи мъжа ми, се грижат за документи, настаняване, сключване на здравна застраховка, записване на детето в детска градина, училище и всички други подробности. Нямаше точно сблъсък с чужда култура, тя ни беше представена като част от туристическо пътешествие. Ето защо културният шок, или поне този, с който се сблъскват имигрантите, не ни е познат.
Все пак за тези 2 години не съм стигнала до същността на японците. Япония и японците са толкова сложни, че едва ли могат да бъдат обобщени. В Япония съжителстват високи технологии и вековни традиции буквално рамо до рамо – до 100-годишни храмове се издигат небостъргачи, над оризовите тераси, съществуващи от Шогуната Токугава висят аутобани на 2-3 етажа. В Япония е важно в коя префектура живееш и отглеждаш детето си, защото традициите са различни за различните райони. Ние живеем на о. Кюшю, селскостопанската провинция Сага в едно градче Имари, известно с производството на световноизвестно уникално телешко месо и порцелан. Климатът е мек през зимата, и тропически през лятото и дъждовния сезон, което се отразява в начина на живот и отглеждане на деца.
Японците, осланяйки се на този по-мек климат, почти не отопляват къщите си зимата. Обличат се топло и семейството се събира около “огнището” – това е малка масичка, под плота и има реотанче, което грее, и завивка за краката. Пестеливостта е качество присъщa за японците, изгражда се в тях от деца, през целия им живот им се напомня, че трябва да се пести, имат особено отношение към парите и храната – ако си ги поканил на гости, не само ще донесат нещо да се почерпите в момента, но и храна, която ще остане за после, самото семейство да си я сготви и да замести тази, която са изяли гостите.
Децата ходят леко облечени през зимата – леки пуловерчета, къси чорапи и къси панталонки – смята се, че по този начин се изравняват температурата на тялото и околната среда и децата не настиват; а децата в бебешка възраст до 3 години са дори боси и през зимата и през лятото – осъществяват връзка със земята, също така и традиция, и основна част от възпитанието им – да са безразлични към дребните неудобства като студ, горещина, дъжд.
Предполагам различията в културите намират естествено отражение и в родителството. Какво ти е направило най-ярко впечатление за японските родители и деца?
Японците вярват, че когато се роди дете в семейството, в къщата им влиза добър дух, ето защо те се отнасят много грижовно и меко към децата си до около 7 годишна възраст, дисциплинират ги малко по-късно, и доброто поведение се изгражда с години, като резултат на усилията на учители и родители. Децата се възпитават и в къщи, и в училище по един и същ начин, така както са били възпитавани техните майки, баби, прабаби. Всички по един и същ начин. Няма смяна на режима, няма смяна на ценностната система, на морала. Има йерархия в обществото, която е ненарушима през всичките години, има различен облик в момента, но самураите са управлявали Япония, управляват я и сега. Традициите са много здраво вкопани в японското съзнание, всеки си знае мястото и няма несъответствие между желание и действителност, няма фрустрация между хората, няма обществено напрежение. Японците от малки ги учат на толерантност и съпричастност, уеднаквяват ги. За японеца е много важно да не се изложи, да не загуби лицето си пред обществото, затова и неудовлетвореността се насочва навътре, което води и до по-чести самоубийства, според сатистиката. Около мен никой не се е самоубивал.
Комуникирайки с майки от България и сравнявайки начина на отглеждане на децата, има ли неща, които ти липсват в средата, в която понастоящем отглеждаш децата си? (напр. детски консултации, финансова помощ, детска кухня, ясла и т.н.)
От България нищо не ми липсва, освен приятелите и семейството. В България всички плачат, че са бедни, че не стигат парите, но не работят повече и имат доста свободно време. Японецът работи като роб от сутрин до вечер – колкото по-нависоко стоиш във фирмената йерархия, толкова по-рано отиваш на работа. Първото заседания на шефовете в завода на мъжа ми е в 6 сутринта. Работният ден продължава до 7 вечерта. После вечерта завършва, забавлявайки клиенти в някой бар или ресторант. Мъжете почти не участват в семейния живот на децата и съпругата, освен в неделя. Съпругите са домакини на пълен работен ден – ставане в 5 часа, приготвяне на закуска, много мъже си носят обяд на работа – бенто кутии, активно участват в повечето забавни меропрития в градината или училището, така че те са поемат основната част от товара на семейството. Японецът работи по 13-14 часа, но знае, че когато е в затруднение, фирмата няма да му обърне гръб – повечето от къщите са купени с ипотека – заем, не от банките, въпреки, че лихвата на банката е под 1 процент, а с пари, взети от фирмата. Ако фирмата е в затруднение, японецът ще работи за ¼ от надника си, ще изкара месеци наред на ориз и туршия, и ще остане верен на фирмата. Японците почиват едва като се пенсионират. Тогава ходят на екскурзии, на почивки, карат скъпи коли.
А на какви “екстри” се радвате, за които майките в България могат само да мечтаят?
В Япония няма екстри и гратисчии. Каквото и да получиш, вече си го платил под някаква форма – доброволният труд в квартала, в училището и градината на децата, в библиотеката, е доброзорен. Децата ходят сами на училище още от първия ден на първи клас, т.е. освободен си от това задължение, но по улиците, водещи към училището, са строени доброволци – пенсионери от местния клуб, с флагчета, които ги привеждат безопасно до училището. Но те си плащат за това, че някой е помагал на техните деца да стигнат безопасно до училището. В библиотеката се организират различни мероприятия за малки и по-големи деца – но това са или доброволци, видели това от своите дядовци и баби, или библиотекарките – защото са на работа. Обществените блага в Япония се създават не толкова от държавата, а от обществото. Японските деца са по-сигурни на пътя, не защото японците са по-добри шофьори – глобите и наказанията са непосилни, и не просто се налагат, а се и изпълняват. Японците ги спазват, защото не играе морковът, а тоягата.
Очаквайте продължение по темата за родителството по японски и детските учебни заведения.
снимки: Личен архив
Leave us a Reply