Често ни се случва да сме недоволни от различни ситуации, да мрънкаме, че нещо не ни е на ред, да изискваме повече и повече…И покрай това си поведение пропускаме да се радваме на най-ценното ни притежение – собсвеното ни семейство. Средата, в която ще намерим разбиране, утеха, уют и спокойствие.
От зората на своето съществуване човекът се стреми да се приобщи в група на себеподобни за да оцелее. Физическото му оцеляване зависи от функционирането на общността към която се е присъединил. Но какво е един човек физически оцелял ако не е съхранил и емоционалното си съществуване?! Сближаването и опознаването с други човешки същества му дава пълнота в съществуването, както и стремежи за развитие на личността му.
В днешните условия на живот, създаването на семейство ни дава сигурността на нашето съществуване и в по-голяма степен на емоционалното ни оцеляване. Но оцеляването на самото семейство не е лесна работа. А това, може би, е най-главната цел в живота на човек – да съхрани благоприятната среда на живота си. И както гласи една китайска поговорка: “Управлявай семейството така, все едно готвиш малка риба. Много деликатно.”
А на какво се дължи съхраняването на едно семейство – на морални ценности, на силна обич и привързаност и не на последно място на компромиси, основани на разбиране на другия. Често това се пренебрегва, поради собствената ни нетърпимост към дадена ситуация в семейството, без да се опитаме да я разберем. Готови сме да пропилеем най-ценното ни и крехко творение защото в даден момент ни е заслепил гняв. Защото по-лесно е да разрушим, отколкото да сътворим и възобновим. На всяко семейство се случва да надвиснат облаци над него, да има конфликти и неприятни ситуации. Няма непреодолими проблеми, има само такива, които отказваме да разрешим. И ако се вслушаме в думите на Джордж Бърнард Шоу, ще разберем, че всъщност “Щастливото семейство е ранен рай.“
Ежедневието ни днес е изпълнено с твърде много ангажименти. И покрай тях, често не остава време да обърнем внимание на семейството си. Не остава време да поговорим със съпруга/съпругата си – как се чувства, изпитва ли някакви затруднения?! Децата ги “обгрижваме” по телефона, защото след работа имаме едни “свободни” 4-5 часа, в които се чудим дали да сготвим вечеря, дали да се погрижим за самите себе си, дали да се обадим и да чуем как са родителите ни… Ангажементи много – време малкоооо. Обаче стриктността в изпълнението на страничните ни задължения, постепенно отчуждава семейната среда от нас. А за да бъдем емоционално стабилни и щастливи хора са ни необходими чудесни семейно отношения, които не трябва да допускаме да се унищожат, заради липсата ни на време да ги поддържаме. И както е казал Уолт Дисни – “Човек никога не трябва да пренебрегва семейството си заради работата.“
Прекалено много време започнахме да отделяме за незначителни неща, които смятаме за важни. С течение на времето разбираме, че това е било загуба на време. Няма по-важно от това да поговорим с децата си – как е минал денят им, имат ли някакви затруднения, изпитват ли необходимост от нещо. Просто да ги прегърнем и да им кажем, че са важни за нас, независимо колко сме заети с всевъзможни задачи. Нещо, което пропускаме да разберем е, че пълноценно изкарано време със семейството е страхотен лек за разтоварване от стреса! Чувството за хумор, щурите забавления, смеха и игрите са идеалното лекарство за ежедневната ни умора.
Освен това ако искаме да сме здрава и стабилна нация задължително трябва да се вслушаме в думите на Конфуций – “Силата на нацията идва от целостта на дома.”
Leave us a Reply