Ние, родителите, често се опитваме да задоволим потребностите на децата си, пренебрегвайки собствените си. Случва се да се виним, че не им отделяме достатъчно от времето си и сме твърде взискателни към себе си като родители. Укоряваме се за неща, които смятаме, че са важни за децата ни, но дали те смятат така е друг въпрос.
А как ние, родителите, изглеждаме в техните очи е едно малко тайнство. Детските представи са твърде различни от тези на родителите за самите тях и за това как те се справят със своята задача.
Ето защо реших да си “сверя часовника” и направих един мини експеримент с моя второкласник и четиригодишната ми дъщеря. Помолих ги да опишат майка си. И ето така ме вижда той:
Каква е моята майка
“Моята майка е добра. Тя се грижи добре за мен и за семейството. Мама ми дава изненада за да ме зарадва. Тя готви вкусни ястия. Тя докато мие чиниите аз прибирам и мета. Мама е много доволна.”
Това написа собственоръчно сина ми, аз просто дословно го предавам.
Сега, като за мъж, това изглежда е твърде изчерпателен отговор на зададения от мен въпрос. 🙂
Изглежда, че въпреки строгостта ми, в неговите очи аз съм добра. А това е една изключително хубава новина за самата мен. 🙂 Изненадах се, че не е споделил факта, че ограничавам играта му на компютър, а е посочил само положителните за него неща. Но пък човек ще си каже, че съм твърде взискателна към чистотата щом го карам да мете и прибира, за да съм доволна!
Описанието, което успях да “изтегля с ченгел” от устата на четиригодишната ми дъщеря:
“Мама е добра. Готви. Чисти миялната. И ми дава да ям пица. И пие бира. Дава ми играчките. Пръска ми физиологичен разтвор в носа.”
И тук се затвърждава факта, че мама е добра, значи може би наистина е така 🙂 Никому не може да убегне и очевидното, че мама готви…и чисти… Радвам се, че поне се забелязва!
В интерес на истината аз имам две прекрасни деца, а както се вижа и те имат добра майка. Вие също бихте могли да проверите как изглеждате в очите на собствените си деца. Тези, които не могат да пишат, биха могли да го кажат, а вие да го запишете в дневника им. Дори ще си имате един хубав спомен след време.
Аз смятам периодично да задавам този въпрос на децата си, за да съм на ясно ако някога “стъпя на криво”. Ще го превърна в годишна традиция, което може да се окаже полезна инициатива на фона на приближаващ пубертет…
В крайна сметка е важно всички да са доволни от взаимоотношенията си един с друг и да се обичат. Защото и от децата до голяма степен зависи отношението на родителя. Времето минава безмилостно бързо и е приятно когато остават хубавите спомени, които ни карат да се усмихваме!
Leave us a Reply