Пиша това след като най-сетне, след двучасови борби, в 11 вечерта моето упорито теленце (разбирайте детенце зодия Телец и половина), заспа. Никога не съм си представяла, че заспиването може да е такава борба. Преди да имам деца, си мислех, че малко след като проходят, децата вече сами отиват да си легнат, след като са цункали мама и татко за лека нощ, измили са си зъбите и хоп, в креватчето. Четенето на приказка от моя страна трябваше да е само за разкош, не повече от две странички, да погаля заспалото ангелче и да изляза тихо от стаята, за да се отдам на заслужени вечерни семейни занимания.
Да, да, ама не.
Откакто се роди, заспиването е цяла сага, на която краят й не се вижда. И като във всяка сага, действието често се променя, вероятно за да не скучаят родителите.
Мама е моят биберон. Кърмих две години, като през втората, забележете – втората, а не първата година, кърменето беше единственият начин да приспя малкото чудо. Когато беше съвсем малък, все още като вързопче, лежеше в леглото сух, щастлив и нахранен, и за около 5 минути заспиваше. Стоях при него не от нужда, а защото беше толкова миличък, че не можех да се отделя.
Всичко рязко се смени, когато навърши шест месеца, започна да сяда и разбра колко е интересен света. Тогава единственото ми спасение беше детската количка, която вкарвах дори вечер в спалнята. Лашках го до припадък. Мой припадък, не негов. Трябваха му около 20 минути, през които обаче мрънкаше на висок глас, а аз комбинирах лашкането с пеене. Интересното беше, че имаше песни, при които заспиваше на второто повторение. На третия ден обаче магията на музиката се разваляше и трябваше да мисля нов рефрен.
И един ден, никога няма да го забравя, беше някъде в края на зимата на 2012, бях толкова изморена от друсане на количката, че реших да го накърмя, за да заспи. И така започна да заспива в следващите 8 месеца. Всеки ден, по два пъти – следобедно и вечерно заспиване. А да, и нощно приспиване. Преместихме го в нашето легло, защото вече ходех на работа и ставането през нощта ми беше непосилно. Мислех, че ще си живеем така вечно – аз ще спя със залепено на гърдата ми дете.
Но както всички майки знаят, нищо вечно няма в детските навици. След като бедната ми душа не издържа на безсънието и семейният съвет реши, че ще се отбиваме, аз си събрах багажа и бодро се изнесох за 5 дни от вкъщи. Плакането за мен е продължило само един час през първата нощ. Толкова време е отнело на съпруга ми да намери начин да успокои малкото човече – пуснал му любимия Мики Маус на телефона си, детето премигнало два пъти и заспало щастливо. Така – с филмче се приспивахме в следващата една година. Казах „приспивахме“ не защото говоря от името на детето си, а защото много често телефонът падаше от ръцете ми. И как не – опитайте се да гледате повече от 10 минути “Ту-ти-ту” без да ви се доспи! 🙂 Дали е най-правилният начин да се приспива дете? Не, не мисля. Но за нас беше единственият работещ. А и вече знаех, че и това ще мине.
Е, мина. Сега вече заменихме филмчетата с приказка, която мама си измисля, защото тия пепеляшки и снежанки хич не вървят у нас. Доскоро заспиваше докато разказвах приказката. Сега приказката свърша, мама се преструва на заспала и човечето започва да си говори тихичко на ръцете. Гледам го с премрежен поглед, защото ако ме хване, че не спя, го обръща на игра. Когато говоренето на ръцете прерасне в ритане на мама, се обръщам, казвам строго „хайде, заспивай бързо“ и то, о чудо, се нацупва и заспива на мига.
Днешният рев беше по изключение, защото не беше спал следобед и в 10 вечерта вече беше неудържим. Честно, искаше ми се да мога да му напъхам в устата една гърда, да сукне два пъти и да заспи, но тези дни безвъзвратно отминаха. Сега съм в кротко очакване на следващия етап в заспиването, за който обещават да е много приятен – някъде към 4 годинки на детето му хрумвало, че е най-добре да е независимо и само започва да иска да спи на отделно легло, а в някои идеални случаи – и в отделна стая.
Та стоя и си чакам. След 3 години непрестанна смяна на навиците за сън, вече знам, че нищо не е завинаги, особено при децата, и ако му е удобно да заспива надолу с главата, моля, нека го прави, така или иначе всяко чудо ще е за три дни или най-много за три месеца.
А вашите деца как заспиват?
Снимка: Интернет
Leave us a Reply