Световната седмица на кърменето (1-7 Август) продължава с множество събития, лекции и кърмачески работилници из цялата страна. Защото е важно да се говори за най-естествената майчина грижа – кърменето. Защото е важно да се знае, че кърмещите жени имат нужда от подкрепа и поощрение, а не хиляди въпроси с иронично или обиждащо съдържание. Ако нямате възможност да посетите лекциите на Ла Лече Лига или на Национална Асоциация “Подкрепа за кърмене”, то ние сме тук за Вас – да споделим няколко реални и затрогващи истории на майки, минали по този път и в чиито думи можете да откриете надежда и помощ или просто да събудите милите спомени от кърмаческия си период. Към нашите гостенки в блога от първата порция “Истории за млякото” се присъединяват още няколко мами с опит.
Искра, майка на Даниел
Всъщност кърменето е необятна тема и всяка жена има мнение за него, независимо дали го е преживяла или не. И нямам предвид само неуспелите да кърмят, а дори и тези, които все още не са станали майки за първи път. Така беше и при мен, преди да забременея знаех общи неща за кърменето, но някакси нямах ясно изградено мнение, вероятно защото беше нещо твърде далеч от ежедневието ми. Докато бях бременна и се опитвах да се подготвя за непознатото, кърменето ми се виждаше като висша математика, може би защото успешно кърмилите около мен бяха малцинство и по-скоро беше изключение да “успееш” да кърмиш. Затова и моята нагласа беше, че едва ли ще ми се получат нещата. Този развой на нещата изглеждаше още по-вероятен след като не успях да родя по естествен път. След секцио по спешност през нощта, малкото ми бебе беше разделено от мен 3 дни и разбира се, беше хранено с адаптирано мляко от шише. То не беше сложено на гърда веднага след раждането, то не познаваше друго освен ужасния, грозен, жълт каучуков биберон. Вече не просто предполагах, а бях убедена, че нещата с кърменето няма да се получат в нашата двойка. Когато акушерката ми го донесе за първи път, със строг тон ми каза: “Сега спи, веднага като се събуди да го сложиш на гърда!”. Разбира се, че я послушах и той засука така сякаш винаги е правил това, без проблем, без да се сърди, все едно никога не е опитвал шише. Нашето кърмене, въпреки моите очаквания, тръгна по вода и в общи линии така и протече до края си – изключително кърмене почти до шестия месец по паркове, градинки и всевъзможни места и безпроблемно отбиване. Не че не е имало никакви проблеми, напротив имаше, но аз вече бях убедена, че това е едно от най-добрите неща, които мога да направя за моето дете!
Гергана, майка на Моника
Нашето кърмене започна малко болезнено за мен, но постепенно се превърна в удоволствие и за двете ни. Имах желание да кърмя поне 6 месеца, след това стана “поне до една година” и така докато момичето ми стана на цели две годинки и решихме, че вече е голяма. Нищо не може да се сравни с усещането да гушкаш мъничкото си детенце, докато го кърмиш. Когато порасне и е наясно с всичко, понякога кърменето се превръща и в забавление, начин за успокояване, време за гимнастика с различни пози и какво ли още не. Когато дойдеше време да си лягаме, Мони подканяше баща си „Тате, отивай в другата стая, ние с мама ще цокаме“. След като „източеше“ едната, веднага си поръчваше „дугата“. Сега вече знае, че „мама има цици, а баба има “други цици”. 🙂
Радостина, майка на Мартин и Борис
Майка съм на преждевременно родени близнаци в 30 г.с. Децата ми бяха 7 седмици в неонатологията на Майчин дом – гр. София. След дългия си престой в болницата, не успяха да засучат, но това не ме отказа. През цялото време се изцеждах и им давах кърма, която не достигаше. Добавях адаптирано мляко, но все пак около половината количество от храненето им е било кърма. Така продължихме докато не навършиха година и половина. Доста усилия и натоварване за майката, но за мен това беше най-важното, което можех да направя за недоносените си деца.
Маргарита, майка на Карина
Кърмих дъщеря си година и три месеца. Бях чела много и бях подготвена за трудностите. Бях убедена, че ще кърмя дълго бебето си. „Разбирачите” ме съветваха да не бъда толкова сигурна преди да съм родила, защото имало много жени „без кърма”! Да, и аз бях една от тях! И кърмих дъщеря си година и три месеца! Малката засука веднага. Първите дни беше спокойна и си спеше доста. Кърмих я на поискване, през 2-3 часа с нощна пауза от 4-5 часа. Постепенно започна да скъсява интервалите и да суче по-продължително време. „Кърмата ти спира!”, “Кърмата ти не засища детето!”, “Кърмата ти не е хранителна!” – бях подготвена за тези коментари, но през първия месец след раждането, когато все още се нагаждате с малкото човече, подобни изказвания изнервят ужасно много обстановката! Съвет – просто се усмихвайте! 🙂 В резултат от честото и продължително кърмене, гърдите ми се разраниха. Рагадите предизвикваха болка и дискомфорт. Мажех се с ланолин, но се наложи да използвам и силиконови зърна, само с тях болката беше поносима. Оказа се обаче, че с тях малката не суче ефективно. Или кърмата ми не беше достатъчна и трябваше да се стимулира. За първите две седмици беше наддала само 300 гр. „Разбирачите” само това и чакаха – „ Нямаш кърма! Детето трябва да има режим! Какво е това кърмене на всеки час?!”. Отказах да дохранвам. Просто се усмихвах! Да, кърмех на поискване, понякога през час! За мен важно беше, че така детето е спокойно и пълни памперсите. 😉 Веднага щом махнах силиконовите зърна, малката започна да издържа повече до следващото хранене, навакса в теглото, кърмата ми се регулира. Началото беше трудно, но чувството,че даваш най-доброто на детето си е неописуемо! Дъщеря ми беше изключително кърмена до шестия месец! Кърмих я година и три месеца!
Имате ли интересна история, която желаете да споделите? Моля, чувствайте се у дома си и ни пишете в коментари или на нашата Facebook страница. 🙂
снимка: Интернет
Leave us a Reply