С наближаването на коледните празници расте и еуфорията, която струи от всяка витрина на магазините, от впечатляващите градски украси и от закачливите мигащи лампички по прозорците на жилищните сгради. Очакването на празника е толкова сладко, но още по-сладко е самото му отбелязване. Традициите и ритуалите около Бъдни вечер и Коледа и шумното посрещане на Новата Година са много и различни в зависимост от географското местоположение, но винаги стоплят сърцето и душата. Днес ще се впуснем в една обиколка на планетата Земя и ще надникнем в домовете на няколко българки, създали семейства извън България. Спазват ли те стриктно българските традиции или умело комбинират ритуалите на двете култури в семейството, ще разберем лично от нашите гостенки в блога.
Антоанета от САЩ:
Аз съм родом от Варна и се смятам за 100% българка, макар че по бащина и по майчина линия във вените ми тече коктейл от гръцка, полска, сръбска и френска кръв. Сашо (бел. ред. съпругът на Антоанета) е роден в Ниш, но е отраснал в Белград. Завършил е Американския Университет в България и се запознахме чрез сестра ми, с която са били състуденти. По време на пребиваването си в Благоевград е научил български и до сега го говори без какъвто и да е акцент. В Чикаго сме заедно от 12 години и имаме две момченца – Виктор ще навърши 6 г. през януари, а Никола ще стане на 4 г. на 25-ти декември. Така че Коледа е двоен празник в нашето семейство и всички го чакаме с голямо нетърпение!
Въпреки че съм женена за сърбин, а сестра ми – за американец, тъй като родителите ми също живеят в Чикаго, посрещането на коледните и новогодишните празници е винаги изцяло съобразено с българските традиции. Обикновено двете с майка ми постим в седмиците преди Коледа, а на Бъдни вечер къщата се окъдява, гозбите са постни, а в питката има пара. Денят на Коледа по стара традиция е посветен на семейството, до голяма степен на многобройните подаръци и естествено пак на трапезата. За този празник българските и сръбските традиции са много сходни – голяма елха, питка с пара, сармички и луканка. По случай рождения ден на малкия обаче таткото държи, по сръбски обичай, винаги да му дърпа ушите, за да порасне голям.
Що се отнася до Нова Година, винаги я посрещаме заобиколени от много български приятели и по нашенски – в полунощ се лее шампанско, играят се хора и децата сурвакат. Баницата с късмети и баклавата са задължителни за сутрешното меню. Та така, макар че в много отношения животът в чужбина, а сигурно и нашите половинки са ни променили, що се отнася до тези най-мили празници се опитваме да запазим българските традиции и да ги предадем на малките след нас.
Макар че двете култури в нашето семейство са много сходни, в моите очи най-голямото предимство за нашите деца е, че без усилие проговориха три езика и вече флиртуват с идеята за четвърти. Това им позволява лесно да се сближават с деца от различни култури, да третират всички еднакво и надявам се, един ден ще успяват безпроблемно да се адаптират в непозната и нова обстановка.
Рая от Израел:
Моята “коледна” история е малко по-различна… Не е точно коледна.
Живея в Израел от 4 години и имам син на две години и половина – Давид. Аз съм християнка, а мъжът ми е евреин. Което означава, че Давид е без религия, защото християнството се предава по бащина линия, а еврейството по майчина. Чувстваме се перфектно в тази ситуация, тъй като и двамата с мъжа ми не сме религиозни и предпочитаме Давид и животът му да се въртят около науката, а не около религиите. Въпреки всичко уважаваме традициите на народите, от които идваме и техните празници, и разбира се, изпитваме познатата на всички носталгия по детството и начините, по които сме празнували като деца. Но между двете култури избрахме да запознаем сина ни по-обстойно с еврейската, защото тя е културата на държавата, в която той е роден, живее и расте. Най-вече за да не му липсва чувство на принадлежност и за да бъде част от празниците, които всички празнуват тук.
По времето на Коледа тук се празнува Ханука, наречена още “фестивал на светлините”. Празникът се отбелязва с много светлини, песни, пумпали, трапези и разбира се, понички! Напоследък заради глобализацията и Ханука е повлияна от Коледа, съответно и тук се организират големи продажби и намаления, както и се използват коледни лампички за украса. Празникът е много фестивален и весел.
Давид не знае за Дядо Коледа засега… Няма къде да го види просто. Той (като един истински евреин) знае, че подаръците идват от мама и татко и си ги иска от нас. Но все пак, в Израел, като “мека” на християнството, на места се празнува и Коледа. По магазините има коледни елхи и украси. Преди няколко дни се разхождахме в близкия до нас мол и пред един от магазините за коледна украса имаше украсена елха. Разбира се, Давид много се впечатли, затича се към елхата и започна да бере топките от украсата, като заяви, че бере ябълки и това е ябълково дърво.
Радвам се, че културите и празниците на двете държави, от които идваме с мъжа ми, са толкова различни и Давид ще има шанса да се докосне и до двете култури. Представям си реакцията му, когато види как изглежда коледна България един ден. Сигурна съм, че много ще й се зарадва. И че ще му харесат и празниците “на мама”, които той засега не познава толкова добре.
Бранимира от Германия:
Нашето семейство се състои от мама, тати и 2 броя копия на тати – Франциска на 6 г. и Доменик на 2г.! Мама Бранка е от Варна и е умерено вярваща източно-православна християнка, а тати Саша е евангелист с чиста арийска кръв, родом от Кьолн. Децата ще бъдат по-скоро евангелисти, тъй като ортодоксалната църква не приема да кръщава деца от родители с различни религии.
У дома сме интернет маниаци и компютрите са винаги включени, така и започна нашата българо-немска дружба. Никога не съм искала да напускам България и винаги когато майка ми, която живее от дълги години в Германия, е настоявала да остана там, съм отказвала категорично. Докато един ден не й се обадих (на 1-ви април!) и съобщих, че ще се омъжвам и то за германец… Познайте дали ми повярва! Три месеца по-късно сватбата ни беше факт и нашето семейство започна да гради своите традиции и незабравими моменти.
За нас празниците са много важни, винаги се декорира къщата според повода и на всеки празник се поднасят точно определени ястия, които през останалата част от годината се консумират много рядко. Любима част от годината за нашето семейство е Коледа и цялата подготовка и еуфория около нея. В края на ноември украсата се поставя и на 1-ви декември се пали първата свещ от коледния венец, който стои на масата. Това е първият адвент и има още 3 (всяка следваща събота до Коледа). На 6-ти е Св. Николаус и в градини, и училища се раздават малки подаръци. Целият месец декември е изпълнен с ухание на Глювайн с вкус на череша, ябълково-канелени свещи и купища сладки с джинджифил и карамфил. Тук не празнуваме Бъдни Вечер (и постното никак не се приема добре), но за сметка на това имаме втора Коледа. На 24-ти вечерта е същинската, а на 25-ти на обед е втората. Менюто включва пуешко, заешко, патешко, роткол, задушени зеленчуци, различни кльозета. Любимата баница с късмети също присъства на трапезата, но я правя на 25-ти сутринта и нося у свекърва ми. Опитваме се да комбинираме български и немски ястия, традиции, ритуали (сурвакаме се всяка година, макар да е трудно да намирам дрян, но се случва и да го заместя). Тази година за първи път Франци написа писмо на Дядо Коледа и то беше на немски. Като попитах как ще го разбере добрият старец, ако говори само български, малката отсече, че той със сигурност има Гугъл преводач (дете на майка си и баща си!). Ще ми се моите деца да съхранят букета от емоции и преживявания и винаги да носят в себе си магията на Коледа. Затова и аз, като фея на нашата къща, се стремя да правя вълшебства и да поддържам тази магия с помощта на всички известни ми вкусотии и изненади.
Като цяло нашите религии не се различават много и е лесно да комбинираме нещата, макар сармичките от българската коледна трапеза да ми липсват понякога. Целта ми е не да показвам различията в култура и религия, а да се види, че можем да сме щастливи и да се обичаме въпреки тях. Не налагам традициите и ритуалите, просто спазвам някои известно време и ако бъдат приети от семейството, остават. Всичко е на принципа проба-грешка. Така и децата са свободни да правят своя избор и да взимат от двете култури това, което чувстват най-близо до себе си. Смятам, че по този начин децата се научават да бъдат толерантни към различното и да се адаптират по-лесно към новото.
Стана ли Ви още по-празнично настроението в очакване на празниците? Благодарим на дамите, които бяха така мили да ни позволят да надзърнем в техните семейни традиции. Споделете и Вие най-почитаните традиции и ритуали във Вашето семейство по време на най-светлите християнски празници.
снимка: Тони с любимите си мъже Сашо, Виктор и Никола
Leave us a Reply