Веси Калемджиева: За мен родителският кооператив е сбъдната мечта!

• Дими Илиева
• От(личен) опит

На снимката: Малкият, но сплотен екип на “Зелената къща”. Нашата героиня Веси е втората дама отдясно наляво.

Винаги съм се възхищавала на хората, които умеят да сбъдват не само лични, но и „групови“ мечти, които умеят да градят не само за лична полза, но и в полза на някаква общност, и на обществеността като цяло. Често през последните десетилетия в общественото пространство се появява въпросът „Кои са днешните герои?“. Каквито и интерпретации на отговор да се дават, обикновено въпросът създава риторично ехо, което заглъхва така бързо, както се е и появило, за да бъде наново подето при следващия национален празник, честване паметта на Левски, Ботев и т.н.

Както се казва, времената се менят, нравите – също. Противно сякаш на повечето ми познати, аз често срещам герои в ежедневието си – хора, които печелят възхищението ми с постъпките си и смелостта да действат. Може би не национални герои – такива, чиито имена ще бъдат издълбавани в паметни плочи и изписвани в учебниците по история, но все пак герои, чиито имена и по-скоро дела оставят следа в моята собствена памет, в семейната, родовата, общностната памет.

И за да не прозвучи твърде претенциозно и бомбастично, бързам да уточня, че днешната героиня в рубриката ни „От(личен) опит“ едва ли се възприема като някакъв съвременен герой (напротив, твърде земна и непретенциозна е, по мои наблюдения), както и едва ли подозира, че нейното начинание (на което е посветено и интервюто), асоциира у мен идеята за днешните герои.

Затова дължа и на нея, а и на Вас – нашите читатели, следното обяснение. За мен днешните герои живеят сред нас, разминаваме се с тях на улицата, без дори да подозираме за онези техни начинания, мечти и дела, които по някакъв начин ще намерят отражение и в нашия собствен живот, в един или друг момент. Съвременните герои са всички онези българи и българки, които действат! Не просто сочат недостатъците на статуквото, не само се оплакват от липсата на алтернативи и чакат държавата, институциите или които и да са “ТЕ“ да си свършат работата.

Героите действат! За да променят своя, а и нечий друг живот. Рискуват! Защото вярват, че алтернативи има и че те могат да бъдат успешни. Работят! Със собствените си ръце и влагат собствени средства. Търсят! Непрекъснато нови решения, черпят опит и вдъхновение от други преди тях. Учат! От собствените си грешки, но и от чуждите. А когато се провалят… опитват отново! Герои са всички новатори, осмелили се да бъдат различни, да изберат непопулярно решение, да защитават идеите и позициите си, независимо от подмятанията и пренебрежителните реплики, които чуват по пътя си. В някои общества те са наричани „социални предприемачи“, в други – ентусиасти, иноватори и т.н. и т.н.

И за да не става уводът към представянето на днешната героиня излишно дълъг, представям Ви Веселина Калемджиева от Хасково, млада майка на двама прекрасни младежи – Александър на 4 години и Димитър на 1 година. Веси е един от учредителите на родителски кооператив „Зелената къща“ в гр. Хасково. А какво точно е родителски кооператив и може ли да се утвърди като алтернатива на целодневните детски ясли и градини, четете по-долу в интервюто с Веси, която споделя своя личен опит.

Веси, разкажи ни как стигна до решението да се включиш в създаването на родителския кооператив в Хасково?

За мен това е сбъдната мечта! Все още имах само едно дете, когато започнах да търся занимания, на които можем да ходим заедно и да се забавляваме заедно, но такова предлагане в нашия град нямаше, освен детски центрове и площадки. Тази идея се роди от моя виртуална приятелка, която се занимава точно с това – мама и бебе (дете) заедно, но в София – „Дом с крила” .  Преди около половин година Доротея (една от майките) сподели в група от Фейсбук, че е посещавала родителски кооператив (РК) в София, аз се хванах като удавник за сламка и срещата се осъществи. Така се запознахме и всички майки, които искахме да участваме активно в отглеждането на децата си. С моя съпруг взехме единодушното решение да бъдем част от РК и да отглеждаме децата си в обстановка, близка до семейната среда.

За много хора концепцията за родителски кооператив е непозната, кои са основните характеристики на тази алтернативна форма на отглеждане на деца – с какво се различава от детските ясли / градини и защо се предпочита пред отглеждането на детето у дома?

Родителският кооператив е алтернативна форма за отглеждане на децата, в която родителите имат активно участие. В кооперативите се отглеждат деца на възраст под 6 години, обединени в малки групи до около 10. Такива организации съществуват във Франция, Германия, Холандия, Нова Зеландия, Канада, САЩ и много други места по света. Основното в тях е, че родителите имат активно участие в организиране на отглеждането на децата, в заниманията и обучението им. Създават се малки общности, които дават възможност за подкрепа и взаимопомощ между родителите. Самите родители участват активно в процеса, като се грижат за наемане на специалисти /музикален учител, учители по езици, рисуване/, организиране на театри и екскурзии. Разработват самостоятелни теми за заниманията. Допълнително родителите участват с труд по ремонти, снабдяване с продукти, водене на документацията.  Аз съм единствената майка в кооператива, която е давала детето си на детска градина. Алекс така и не се адаптира. Решихме, че това не е мястото за него и си го гледахме вкъщи. Но ето че се случиха нещата с кооператива и сега детето е доволно и щастливо в „Зелената къща“. Затова и ние сме членове.:) Двамата ми юнаци се адаптират много добре в тази семейна среда и това е тяхното място.

РК „Зелената къща“ е действащ от повече от 2 месеца вече, как оценяваш начинанието от днешна гледна точка? Какво постигнахте дотук, какви са бъдещите Ви цели?

Всичко направихме сами със собствени средства и труд. Помогнаха ни семействата ни и благородни хора, съпричастни на нашите идеи и цели. Кооперативът функционира вече 3 месеца активно! Търсихме и намерихме най-подходящото място, отговарящо на изискванията ни. А те бяха: да бъде къща с двор или първи етаж от блок, в близост до детска площадка. И така открихме къща с двор, 4 стаи, баня и тоалетна. Малко по малко започнахме да обзавеждаме и декорираме всяка една стая. Имаме разнообразие от играчки и материали, всеки ден децата работят над нещо ново, благодарение на нашия прекрасен педагог, а децата се обръщат към нея съвсем приятелски с името Ели. Тя се води по техните нужди и интереси. Вече всички деца са адаптирани с педагога и родителите. Спокойно всяка една майка може да се върне на работа и да бъде спокойна, че детето и е в сигурни ръце. Стараем се с всеки изминал ден да се подобряваме и да изкачваме стълбите на успеха. 

Предстои ни развиването на новата ни Музикална работилничка, в която децата пеят, танцуват и майсторят заедно с музикален педагог, който свири на акордеон. Имаме планове и идеи за занимания по рисуване, плетене, йога… Мечтаем децата да се чувстват добре, да растат щастливи с незабравимо детство. Също така кооперативът да се развива, да имаме нови попълнения, за да можем да осигурим още по-добра материална база за децата. И най-актуалното ни желание към момента е узаконяването на родителските кооперативи в България. Таим голяма надежда към нашите управници, че до края на годината ще гласуват закон, в който черно на бяло ще е регламентирана дейността на кооперативите в страната.

Разкажи ни как минава един обикновен ден в „Зелената къща“ – какви деца сте събрали там, какви занимания провеждате, как е организирана и споделена работата и грижата за децата помежду Ви?

Сутрин водим децата, вече закусили, в 10 часа. Там ни посреща Ели Петкова – нашият педагог, поздравяваме се с песничка и започваме сутрешна гимнастика. След което хапваме плод и следват различни тематични игри. Днес, например, имахме Музикална работилничка и с музикалния ни педагог Нея Маринова пяхме, танцувахме и се забавлявахме. В 12 ч. мием ръчички и сядаме на обяд. След което следват тихи игри с конструктори, дървени пъзели и пр. И около 13:30 ч. лягаме за следобеден сън, всяко детенце в неговата си кошарка. След като се събудят децата, идват и останалите майки и по тяхно желание можем да останем да играем на двора, разхождаме се за разнообразие в някой от околните паркове или всеки поема по семейни ангажименти.

Какъв е ефектът, който наблюдаваш върху собствените си две деца за времето, през което сте част от кооператива?

Те са щастливи там! И двамата са страшно привързани към мен, тъй като не съм ги отделяла. Смело мога да кажа, че вече са готови мама да отиде на работа, да си свърши нещо домакинско, да се поглези и да е спокойна, че децата се чувстват добре.

Алекс е баткото на групата. Спечели нови приятели, научи доста нови неща. Педагогът се занимава индивидуално с него, тъй като е по-голям и за него има различна програма от тази на бебчовците. Не участва винаги в игрите и заниманията, но запомня всичко и след няколко дни ме пита или започва да пее и да играе. Понякога се опитвам да го подведа с различен текст примерно, но веднага ме поправя.  Доста често имитира малките дечица и това е единственото, което оценявам като минус при него, но силно се надявам към РК да се присъедини детенце на неговата възраст, за да му бъде още по-интересно.

А Мити, той е най-малкият, както се казва „душата на семейството”. Проходи там, всеки ден казва различна дума, участва във всички подвижни игрички, понякога и в игрите с пръсти. С моя помощ се справя и със задачките, предвидени за деня. Общува с всички деца, родители и педагога.

Силно се надявам всичко с кооперативите да се легализира. Задължително ще посещават предучилищна на 5 годинки. Надявам се да им дам най-доброто с личния си пример и да бъдат достойни хора, носещи с гордост имената си.

Снимка: Архив РК “Зелената къща”