Животът – странна смесица от емоции, взаимоотношения, ценности и случки. Винаги гледа да ни изненада с нещо опъващо нервите до крайност. Тъкмо когато човек е решил, че е намерил мястото си под слънцето и се чувства щастлив и Той, Животът, решава, че е време да му докаже обратното.
Как човек може да се подготви за това, което го очаква?
Как може да подготви децата си?
В днешно време, когато нормалните човешки ценности са на изчезване и на тяхно място се настаняват странни техни заместители, е много трудно да подготвиш детето си за това, което му предстои да извърви по житейския си път. Защото когато у него са възпитани добродетели, останалите го възприемат като особняк и балък и то се чувства изолирано.
Всеки човек иска децата му да са по-добри, по-успели, по-щастливи и всичко пО от самия него. Хубаво е когато гледаш успехите им, радваш се с тях и ги насърчаваш да продължават смело напред. И е болно когато ги виждаш, че не се справят и страдат. И тук е мястото, когато трябва деликатно да се намесиш, да изстрадаш емоциите на детето си заедно с него и да му помогнеш да намери своя верен път.
Перфектен родител на мога да бъда, колкото и да се старая. Идеал за майка също не съм… Един обикновен човек съм, който често се тревожи дали отделя достатъчно внимание на децата си, дали им помага да намерят себе си, дали ги учи на важните неща. Замислих се на какво искам всъщност да науча децата си.
Прецених, че това са:
1. Уважение – към себе си и към околните. Независимо, че по детските площадки това е рядко срещано явление, то ще дойде един момент (надявам се, някога), в който ще бъде оценено това тяхно качество.
2. Отговорност – откакто са се родили, се старая да ги уча да понасят отговорността за всяка тяхна постъпка – и добра, и лоша. Ако има последствия от някое тяхно действие да имат силата да си го понесат – без хленчене, без мрънкане. С приятните последствия е лесно – тях всеки ги предпочита и обича. 
3. Традиции и история – Познаването на българските традиции и история дава здрави корени за принадлежност. Те трябва да знаят за какво са се борили предците им и какви традиции са създали, за да бъдат спазвани и почитани. Важно е човек да познава корените си. Те дават сила, увереност и стабилност. Учат ни да не повтаряме вече направени грешки.
4. Да мислят логично – да разсъждават, да не вярват сляпо на това, което им се казва, да не се оставят да бъдат манипулирани. Да могат логично да разрешават проблемите си.
5. Полагане на усилия – за постигането на всяко нещо се изисква полагане на много усилия. Да съумее бебето да се научи да седи, пълзи, да проходи, се изискват усилия. И така трябва да се продължи по-нататък. Не бива детето да бъде оставено да забрави, че постигането на каквото и да е в живота му изисква усилия от негова страна.
6. Да търсят познанието в книгите – необятен свят, изпълнен с толкова много познание, те дават възможност за откриване на много търсени отговори. Книгите изграждат светоусещане, помагат на личността да открие себе си в огромния пъстър простор.
7. Музиката да съпровожда битието им – подходящата музика изгражда правилно светоусещане, помага за възприятие на реалността и създава спокойствие на духа, помага на емоциите да намерят мястото си и човек да усети светлата страна на живота. Музиката кара човек да се усеща щастлив, да се забавлява.
8. Да умеят да се забавляват – в този напрегнат свят единственото нещо, което ни дава възможност да се почувстваме добре, е да се забавляваме. Добре е наравно със задълженията и отговорностите, да се редува и забавлението, така че да може човек да разпусне и да се чувства добре в кожата си.
9. Да се хранят правилно – винаги ми е било чудно как родители системно дават на децата си всякаква боклучава “храна” под претекста, че “то детето иска”. И рядко се замислят, че всъщност нанасят безвъзвратна вреда и в навиците, и в здравето му. Най-важното нещо в живота на един човек е той да бъде здрав. Ако това може да бъде избегнато като не се възпитат още от ранна детска възраст вредни хранителни навици, то трябва да бъде направено!
10. Да са силни и борбени личности – да не се предават, да изградят силен характер, да не ги сломяват трудните моменти. Ако паднат, да се изправят, да се изтупат от калта и прахта, да вдигнат глава и да продължават напред, без съжаление, без страх и притеснение…
След така строго систематизираните точки, човек би си помислил, че искам да направя от децата си войници, машини… Аз просто искам да живеят по-лесно. Иска ми се да бъдат подготвени за трудностите, които ги очакват и да ги разрешават без притеснение и съмнение за провал. Искам да живеят уверено и щастливо!
Leave us a Reply