В динамичния и все повече ускоряващ оборотите си 21-ви век – век, в който отчуждението се превръща в глобален проблем – е хубаво да знаеш, че някъде, където и да е по света, има поне един човек, който носи твоята кръв, твоите гени, с когото имаш общо минало, детство, спомени, ценности и този човек не просто те обича, а си неделима част от неговия свят.
Хубаво е това знание, зареждащо и мотивиращо е. Това знание виждам в основата на отношенията между братя и сестри.
Щастлива съм, че между моите деца, брат и сестра, взаимоотношенията са изградени върху това знание. Връзката им е силна, здрава и най-вече истинска. Кой би ти помогнал в критична ситуация? Би те усетил, разбрал и подкрепил в най-неприятните и обезкуражаващи моменти? Кой би се радвал и ликувал с теб в най-щастливите мигове? Дай, Боже, да са повече хората, които биха го сторили, но смятам, че един от най-важните сред тях е родният брат или сестра.
За мен отношенията между братя и сестри винаги са били много важни и специални. Изключително ми е приятно при среща с искрени и истински прояви на братски/сестрински взаимоотношения и ми е болно, когато животът ме срещне с родни братя и сестри, между които липсва близост, които не се “познават”. Мисля, че и в създаването на близост между децата в семейството родителите трябва активно да участват. Без да приписвам излишни заслуги на себе си, виждам, че съм изиграла добра роля в изграждането на специалните здрави отношения, основани на силна любов, между деца си. Въпреки че бях доста млада, когато станах майка и ежедневието ми беше доста динамично, интуитивно знаех, че трябва да възпитавам в моите малки син и дъщеря усещането за принадлежност към нещо здраво и истинско.
Как? Чрез изграждане на знание, че любовта, уважението, взаимността между братя и сестри, е много важно, жизнено важно; че разбирателството им е богатство за самите тях и радост за родителите, че връзката им непрекъснато трябва да се гради, подхранва, “полива” и да се пази като нещо ценно и свято. Винаги съм насърчавала проявите на силна и осъзната обич между децата си, на радостта един от друг, на отговорността и грижата един за друг, насърчавала съм “стръвното” споделяне на случки и преживявания, на създаване на техен собствен свят, език, хумор, закачки, щуротии.
Така е и до ден днешен, 24 години по-късно.
Снимка: lifengrooves.com
Leave us a Reply