Детето – книга с празни страници

• Таня Арнаудова
• VIP Лично

Въпросът с правилното възпитание на децата винаги е бил доста многолик. Съществуват множество схващания за това как трябва да се възпитава едно дете. Човек преди да стане родител има поне пет теории за това как да възпита отрочето си, но след като то се появи на бял свят теориите започват да издишат като леко прободени балони и постепенно се стопяват докато не изчезнат и на тяхно място не се настани болезнената реалност.
Един от “способите”, които битуват много отдавна, е че всяко дете идва на този свят като книга с празни страници, върху която неговите родители ще започнат да проявяват творческите си умения. Въпросът е до колко родителят притежава творчески умения, в каква област са те и дали са приложими за книгата с празни листа. Експерименти са позволени, но дали резултатът след това ще удовлетвори и двете страни – творецът и творчеството, е съвсем друга работа. Не случайно хората казват, че не бива да се срамуваш от това, което си, а родителите ти трябва да се срамуват какво са направили от теб.

За да не стигаме чак до такива ситуации се налага да пипаме книгата с чисти, бели ръкавици. Петната биха оставили трайни последици! Често си даваме сметка за отношението ни към “книгата”, но пък сме подложени на толкова външни въздействия, които провокират емоциите ни, че понякога забравяме да ползваме белите ръкавици и става едно мазало, което после се чудим как да почистим. И явно поради факта, че това е твърде често срещано явление, то някак си от самосебе си се е зародила и професията на психолога, който след време ще вземе едни почистващи препарати и внимателно ще се разрови в съзнанието и подсъзнанието на вече порасналото дете, за да позачисти лекетата, останали от времето на родителските творби.

Да си призная, аз вече 9 години пиша в една такава книга и 4 в друга. Къде сполучливо, къде несполучливо – опитвам се да творя нещо. Какво ще излезне ще се види след време. Дето се вика май предимно създавам доста работа за психолозите… Цялата ми чуденка обаче е, дали този подход е верен? Дали пък не драскаме върху вече нещо написано? Дали човек не се ражда със заложени способности и характер, които развива във времето, а ние най-нагло проектираме върху него нашите виждания и желания за това какво трябва да бъде.
Животът и поведението на конкретния родител, неговите решения за собственото му битие дори оказват влияние върху “книгата”. С годините е изследвана и установена тази взаимовръзка. Ясно е, че на “книгата” трябва да й се отделя много специално внимание, да има трайно присъствие около нея, за да се чувства сигурна и желана за творене. Трябва да бъде притискана силно до сърцето на творците си, за да може широко да се отвори и да запълни страниците си с положителни творения. Въпросът е дали самата “книга” ще е автор на творенията си в зависимост от взаимовръзката с родителите си или те трябва да се изявяват на нейните бели листа? Който и да е авторът обаче, трябва да се знае, че години наред творецът трябва да е посветен на творбата си, за да стане тя шедьовър със самочувствие на такъв.

Ще се радвам, ако в коментарите споделите Вашия опит и творчество. Защото чрез споделянето на различни виждания ще сме способни да намерим и правилния път към творбите си.