Настанаха времена на пренасищане на въображението – телевизия, компютърни игри, смартфони… Без много усилия, само с натискане на копченца, допускаме във въображението “смляна” информация. Информация, която не провокира логически разсъждения, а просто се излива в съзнанието.
Разбира се, това за децата е доста занимателно и интересно, защото е пъстро и живо, и е поднесено на готово. Става обаче все по-трудно да се привлече интереса на детето към четенето. На фона на разнообразието от анимационни филмчета по детските канали, класическите приказки изглеждат твърде скучни.
Въпросът е как да съумеем да провокираме у детето интерес към книгата.
Четенето по задължение не носи емоционална наслада. Тук с пълна сила важи поговорката – на сила хубост не става!
На следващото стъпало – даването на личен пример. От опит да ви кажа – и той не работи кой знае колко успешно. Позицията на детето е от рода – чети си, не ми пречиш, аз тука ще си поиграя на таблета…
Какво ни остава тогава да направим? Да търсим! Да търсим литературата, която ще заинтригува конкретно нашето дете. Да му бъде забавно, това което ще прочете или ще му бъде прочетено. Да го накара да съпреживее прочетеното.
Понеже у дома сме в крак с технологиите, то да си призная колкото и ограничения да поставя, все по някое време се налага да повиша тон, за да бъда чута. А това не е особено приятно нито за едната страна, нито за другата. По тази причина често взе да спира тока у дома през деня…. Все някак си и през това време не трябва да се скучае, така че аз предлагам да се чете. И то се оказва интересна работа всъщност. Ти да видиш! След като сме подбрали любопитни книжки и даже имаме предпочитания към конкретен автор, се оказва не чак толкова трудно и сложно да се чете. И то с интерес!
След четенето винаги обсъждаме ползите от него:
– пресъздава в съзнанието си прочетеното спрямо своето собствено виждане
– колкото повече чете, толкова повече изказът става по-добър
– четенето улеснява правописа – виждайки написаните думи ги запаметява и след това ги изписва правилно, не допуска грешки
– помага му да си създава свят, в който детето е властелин на собствените си хрумвания
– провокира мисълта му, да извлече смисъла от прочетеното.
Ползи винаги има. При това много. И по тази причина е хубаво да направим книжката пръв приятел на детето. За да се научи да мисли, за да не му е скучно когато няма ток, за да има винаги под ръка приятел за забавление. 
Друг вариант за предизвикване на интерес към детската книжка е обмяната на книги с приятелче. Повечето родители се опитваме да насърчим децата си да четат, така че често споделяме опита си да намерим работещ метод. И именно споделянето е най-добрият начин – когато самите деца си обсъждат прочетените книги. Тогава настъпва и елементът на съревнованието – кой какво и колко е прочел, а това води до амбицията да не изоставаш от приятелчето си и да прочетеш и ти.
Често обиколките по книжарниците, панаирите на книги също дават добър резултат. По-големите деца сами могат да изберат книгите, които искат да четат, а по-малките (особено момиченцата) си ги избират по цвят – щом е розова, то трябва да се купи, нищо че не е за съответната възраст. Розова ли е корицата – купувай! Това е мотото на моето малко момиченце.
И колкото по-рано започне да се работи в тази насока, толкова по-рядко ще чуваме още със ставането от сън: “Мамо, къде ми е таблетът?”
Ще съм благодарна да споделите и вашите идеи за това как провокирате у децата си интерес към четенето.
Leave us a Reply