Като родители имаме доста сериозни отговорности към децата си. Една от които е да им помогнем да се формират като личности. А това е една не лека задача, която изисква много, много усилия, търпение и постоянство. Част от формирането на личността е и получаването на познание и образование. Без тях детето трудно би се ориентирало при правилното вземане на решения. По житейския си път децата ни многократно ще се сблъскват с различни предизвикателства и ако нямат стабилна основа, на която да стъпят, то не им остава нищо друго освен да се носят по течението…
Напоследък образователната система в България не се грижи особено в насока даване на познания. Учебниците, които се ползват в училище са меко казано „осакатени“. Под предлог, че те биват „осъвременявани“ леко, внимателно и целенасочено подменят и омаловажават историята на България. Древна държава, с изключително богата история и традиции, битуваща от 1400 години, бива неглижирана с някакви нескопосано скалъпени текстове… Ето защо родителят не бива да разчита единствено и само на обучението на детето си в училище. Още от малки трябва да създадем у децата си интерес към историята на Отечеството ни. Да им помогнем да разберат защо предците им са давали живота си в името на Родината.
За радост има издателства, които са се погрижили да предоставят литература, приспособена така че да бъде разбрана и от малките деца. Разбира се, преди издателствата да бъдат така любезни да ни я предоставят тази литература, авторите й са били така загрижени да я създадат. 🙂
Хубаво е наред с вечерните приказки да попрочитаме и адаптирана история за деца. Да се запознаят със силния характер на българските владетели. Да знаят, че по тази българска земя са стъпвали много достойни хора, които заслужават нашето уважение и почит. Добре е да ги водим винаги по всеки повод да почетат паметта им, оставяйки цвете пред паметника им в знак на благодарност. Да уважават личностите, дали живота си в името на България. И на всеки 3-ти март да се чувстват горди, че имат Отечество с история и традиции, с достойни за уважение герои, а не просто държава с неразумни политици.
Нека на 3-ти март гордо да се развее българското знаме в чест на хилядите знайни и незнайни борци за освобождението на България от турско робство, а не просто от османско присъствие, както напоследък е модерно да се казва. Нека на 3-ти март звучи възрожденска музика в домовете ни. Да възроди духа ни, да ни вдъхне надежда и да се чувстваме горди от това, че сме потомци на достойни личности.
Може би ще се запитате защо е нужно, важно ли е толкова или просто пълним главите на децата си с излишна информация?! Ще ви кажа защо е нужно. Защото незнанието или забравянето на историята ще доведат до това тя пак да се повтори. Защото ще създаде равнодушни и послушни граждани, лесно управлявани и маниполируеми. Вярвам, че никой не би искал да види детето си такова. А точно напротив, историята ще възпита у тях качества на борбеност, храброст и достойнство.
И в духа на празничния 3-ти март ще ви предложа при първа възможност да направите една опознавателна почивка до Копривщица, примерно, където ще усетите духа на Възрожденска България, където ще се докоснете на живо до миналото на един малък, но храбър народ, твърде различен от днешния.
Нека в духа на празничния 3-ти март си припомним значението на уникалната българска дума – юнак и да си пожелаем да бъдем поне малко юначни и ние. И да успеем да възпитаме у чедата си всички добродетели, присъщи за значението на тази хубава дума. Нека си пожелаем да сме по-достойни потомци на предците си. Да се поклоним пред паметта им в днешния тържествен ден и да не забравяме никога достойните им дела!
Честит 3-ти март, българи!
Снимки: личен архив
Leave us a Reply