2 Comments

    • Марина Ангелова

      Не мога да разбера каква е целта на тази статия? Нали уж всеки следва своето чувство, защо се внушава че не трябва да наричам дъщеря ми “дъщеря ми”, не у всеки името създава моментален образ в съзнанието, както се случва у авторката. Озадачена съм че в иначе така приятния блог е намерила място такава статия с нравоучителен характер. Би било по-подходящо за личен блог.

    • Марияна Георгиева

      Албена, създала си(с екипа, разбира се)сияйно виртуално кътче – истински оазис за душите…Едва днес го посетих и излязох озарена…А докато гледах менюто за седмицата, устата и душата ми се изпълниха с аромат, вкус и сладост…Боже…защо не съм дете…Постоянно щях да искам от тези неща и може би щях да избуея повече…:))Жалко,че и децата ми отдавна са пораснали…
      На уважаемите читателки искам да кажа – щастлива съм,че познавам Албена – тя години наред беше и е моя приятелка, моя съседка, моя колежка, моя утешителка и вдъхновителка…Нейните душевни пилешки супи неведнъж ме изпълваха със вяра и вдъхновение…А що се отнася до статията – напълно подкрепям мнението й за ролята на името от най-крехката възраст.Всички специалисти по детска реч твърдят с основание,че с произнасянето на името от самото начало, ние създаваме у детето подсъзнателно(което е особено важно и трайно)така необходимото съзнание за лична идентичност – основа на всяко нормално самочувствие.Показваме му,че е индивидуалност, личност, която заслужава сериозно отношение…Ако от ранна възраст липсва такова осъзнато отношение, в по-късни години се чудим защо детето търси различието по начини, които меко казано няма да ни харесат… Не съм специалист по тази възраст, която толкова ласкаво и грижовно обговаря блогът, но без да плаша родителите мога само да посоча резултатите- само за седмица в моето смятащо се за елитно училище се случиха следните неща – едно дете в 9 клас се хвърли от петия етаж в дома си, една моя ученичка си «инсталира» на върха на езика голямо метално топче, което наричат пиарсинг само на 2мм. от важен център,пробождането на който може да отнеме възможностите й да говори нормално…; две ученички от 7 клас се напиха с литър домашна ракия, донесена в раницата….Знам, че факторите за тези неща са много, но Албена е права…всичко започва оттам – от името…
      Похвална е нелеката задача, с която блогът се е заел, освен за храненето на детето да се грижи и за едно друго съдбовно важно дело, за което май никой не говори – за възпитанието(и самовъзпитанието) на родителя…

Leave us a Reply