Когато любовта те отведе далеч от родината, това не означава, че родният дух не намира пътя към теб. Доказва го и днешната ни героиня, Диляна, щастливо омъжена за англичанин и живееща от 7 години в Бристол, Англия. Загърбила кариера в сферата на човешките ресурси в София, сега Диляна е изцяло посветена на отглеждането на двете си деца – Оливия и Матю. Освен това, прекарва и малкото си свободно време като помага за две благотворителни английски организации, а отскоро организира заедно с група ентусиазирани майки и детски събирания за българските семейства в Бристол. Всичко се прави с много хъс и на доброволни начала в името на децата и тяхното запознаване с българските им корени, традиции и култура. Защото е важно любовта към България да се “посади” от рано и да се отглежда с много желание и внимание след това!
Диляна, живеейки в чужбина и с присъствието на баща англичанин у дома, сигурно е трудно да се запази българския дух. Какви опити правиш в тази посока? Какво знаят твоите деца за България?
Аз имам две деца, момиче на 7 г. и момче на 3 г., и се старая да се връщам в България с тях поне веднъж годишно. Дъщеря ми обича България, защото “това е страната, където мама е родена, там е баба и леля, там през лятото е много топло и ядем често сладолед”. Тя познава градовете, в които сме били и винаги разказва за тях и децата, които е срещнала, с радост и въодушевление. От снимките обсъждаме после какво сме правили и си спомняме хубавите емоции. Синът ми свързва България с това място, където всички много му се радват, искат да го щипят по бузите и баба му купува много подаръци.
В къщи в Бристол аз готвя български ястия и почитам българските празници и традиции, така че се надявам с тях да предам българската култура и обичаи. Винаги правим венец от глухарчета на Цветница, боядисваме яйца и правим традиционната борба с яйца на масата на Великден. На Бъдни вечер приготвям постни ястия, които споделяме с роднините от Англия.
Аз говоря на децата си предимно на български език. Правилото, което съм възприела, е да говоря винаги на български, когато съм сама с децата и на английски, когато сме със съпруга ми заедно. За ученето на български език намирам за много полезни български образователни игри за телефон, сайтове с български детски песнички, книжки. Проблемът е, че много малко с образователна цел е налично на български в легалните интернет страници тук на Острова, дори и да искаш да си го закупиш. Затова разчитам на приятели и роднини да ми изпращат книжки, игри и учебници от България.
Отскоро с група ентусиазирани майки организирате и български срещи за игра, така наречените и много популярни playgroup в Англия? Как се роди идеята за тези събирания и каква е целта им?
Идеята дойде след едно събиране на българската общност в Глостър, на което бяха представени планове за отваряне на българско неделно училище в региона. След това събиране си дадох сметка, че отварянето на училището ще отнеме време и на мен ми се иска да направя нещо за по-малките деца в Бристол, тези, които най-много имат нужда от българска среда, за да проговорят езика. Така от познат на познат, изцяло по Фейсбук комуникация, се събрахме ентусиасти, отделихме от собственото си време и средства и проведохме група за игра с образователна цел за деца от 0 до 7 г. Това е група на местната общност, изцяло ръководена на доброволни начала. За сега тази инициатива е успешна и дори набира все повече популярност. Това, което ни обединява и мотивира, е любовта към България и стремежът да предадем на децата си българския дух, култура и език. За мен е важно моите деца да знаят за своите корени и да се гордеят с тях.
Какво се изисква за създаването на такава плейгрупа?
Изисква се според мен да познаваш децата и начина, по който учат, както и техните интереси по възрасти. Изисква се още много желание нещата да се случат и ясна идея какво ще представлява групата за игра. Друг важен елемент е да намериш правилния подход при общуването с другите желаещи да се включат в организацията. Трябва да си призная, че дори и сега се уча на търпение да изслушвам, старая се да проявя разбиране към различните характери, личен опит и гледни точки, както на организаторите, така и на родителите. Често си напомням общата ни цел. Всичко, което правим е за нашите деца и за това да изградим своя силна българска общност, в която децата ни да растат и обикнат българския език и култура. И последното, най-важно мисля, е да вдъхнеш кураж като направиш първата крачка – да дадеш личен пример с подготовката и да подтикнеш нещата да се случат като поканиш всеки да допринесе с нещо.
Много ме зарадва положителният отклик след първата проведена среща за децата. Всички мои приятели българи, пръснати по света, ме подкрепиха и окуражиха в това начинание. Някои казаха, че съм тяхното вдъхновение за съграждане на общност там, където живеят. Други ми изпратиха учебници и книжки, които да ползваме в групата. Ласкае ме мисълта, че тази инициатива може да прерастне дори в нещо повече – да сплоти българите да създадат за себе си общност, където и да са.
Как протичат срещите? Какви теми са се разглеждали досега и какво предстои?
До този момент сме представили българските празници през пролетта: правихме мартенички за Първи март. По повод Първа пролет, Лазаров ден, Цветница, Великден децата правиха картонени венци с цветя, боядисваха стиропорни яйца, великденски картички и имаше приказка за Великден. Второто събиране беше с тема “Денят на Земята” и децата бяха запознати със своя космически адрес като разгледахме слънчевата система, нашата планета, континентите, Англия, България и българските градове. Пяхме български детски песнички и изиграхме първото право хоро за групата, в което се включиха много от децата. Плануваме следващите срещи да бъдат с теми свързани с идващите празници Гергьовден и Деня на българската писменост и култура, за който празник ще обърнем повече внимание на буквите.
Желаем успех на тези малки и големи българи, които пазят България в сърцата си и се завръщат в родния край не само физически, но и чрез запазване на традициите и опознаване на културата на родината ни, макар и далеч от нея.
Снимки: Личен архив
1 Comment