Хиперактивно дете!?

За първи път чух словосъчетанието “хиперактивно дете” преди няколко години от приятелка, която смяташе, че двегодишното й палаво и буйничко момченце е хиперактивно дете. После все по-често “улавях” в пространството определението “хиперактивно” – от родители, детски учители, специализираните в областта на образованието издания. Наскоро обаче бях силно впечатлена от анонса на едно от списанията на издателство РААБЕ – половината от материалите са посветени на “Феномена хиперактивно дете”: тестове за родители и педагози, тестове и игри за хиперактивни деца…

Обърнах се с купища въпроси по темата към д-р Надя Друмева – педиатър с многогодишен стаж.
Не мога да продължа, без да направя “лирическо отстъпление” и да представя консултанта си. Доктор Друмева е майка на прекрасна дъщеря, лекар с висок професионализъм и изключителна човечност, любимият педиатър на няколко поколения деца и последна инстанция за родителите им. Лекува, общува, танцува, спортува – намира време за всичко. Има солидна практика, всеки ден в кабинета и получават облекчение десетки пациенти. След поредица участия в престижни международни състезания, колекцията й от медали се увеличи с още няколко златни и сребърни от Световното първенство по лека атлетика за медици, което беше този месец (7-14 юли) в Анталия. Почетен гражданин е на града, в който живее. Щастлива съм, че тя е част от моя свят…
Та, след това постно представяне, вече мога да продължа…
Заливам доктор Друмева с десетки въпроси по темата – социален проблем ли е хиперактивното дете или модерно явление, диагноза ли е, или временно състояние, темперамент, резултат от неправилно възпитание и лоша семейна среда; по какво се различава хиперактивното от палавото, разсеяно и буйно дете, може ли да се говори за хиперактивно бебе и още, и още… Синтезирам и обобщавам получената информация:

  • Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (РДВХ) е ясно дефинирано клинично състояние, признато от Световната здравна организация и всички други медицински организации за диагноза. Хиперактивното дете е дете с поставена диагноза РДВХ. От 3 до 5℅ от децата в училищна възраст имат такова нарушение, като момчетата са два пъти повече от момичетата. РДВХ се среща относително често и има склонност да се предава в поколенията, но вероятно се дължи на комбинация от фактори.
  • Нарушението се регистрира при деца в училищна възраст и в по-ранна детска възраст е трудно, а за бебешката – несериозно да се говори за хиперактивност. За кърмаческия период са характерни динамични промени в нервно-психическото развитие и бебето може да е неспокойно и ревливо, но не би могло да се определи като хиперактивно.

Това състояние, обясни д-р Друмева, не е резултат от лошо възпитание, не е грешка на родителя, не е следствие от семейната среда. Освен че са немирници, побойници, раздразнителни и разсеяни, децата с РДВХ имат проблеми като дислексия и други тревожни състояния и поведенчески разстройства. Проблемите се изразяват в абнормно високи за възрастта нива на:

  • невнимание (продължаващо над 6 месеца);
  • свръхподвижност и превъзбуденост;
  • импулсивност (която понякога дори застрашава живота).

Непременно се търси лекар, когато е нарушено функционирането на детето – то пречи на играта в групата и тя го отхвърля, създава непрекъснато проблеми в семейството. Лечението е: медикаментозно (антидепресанти) и немедикаментозно (работа с психиатри, психолози, психотерапевти, логопеди, педагози).

Родителите могат да направят промени в състоянието на детето, в зависимост как реагират на това състояние. Към тях д-р Друмева отправя следните съвети:

  • да се привлича вниманието на детето, да се гледа в очите, да му се говори ясно, без викане;
  • родителите да поддържат позитивната си нагласа и настроение;
  • да се изработят ясни правила, хубаво е да се напишат (ставане от сън, миене на зъбките… изхвърляне на коша с отпадъци…);
  • да се изгради режим на детето;
  • да се хвали и поощрява непрекъснато за успехите и постиженията си (“Браво!”, “Успя!”, “Точно така!”…);
  • да се поддържа спокойна атмосфера в семейството и около детето;
  • децата не правят нищо нарочно, не провокират, и родителите не бива да им се карат и да ги наказват.

Хиперактивните деца не са специална порода деца, не са просто раздразнителни, буйни, разсеяни и палави. Това са деца с нарушение в нервно-психическото развитие и се нуждаят от специално отношение и лечение. Проблемът няма да отмине от само себе си. Родителите и педагозите трябва да са осведомени за РДВХ и да не прибързват да определят всяко проблемно дете като хиперактивно, особено ако е на възраст под 5 годинки.
Хиперактивното дете се повлиява положително, когато не само лекарят и терапевтите, но и цялото семейство участва активно в лечението.

Снимка: naturemoms.com

За автора: Албена Кирова

Албена е жена в чудесна възраст. Смята, че животът е прекрасен и че най-великото земно дело на човека са децата. Трето десетилетие се наслаждава на радостта да е майка, съпруга, домакиня, преподавател и педагог. Чувства се пълноценна, значима и щастлива в своя свят и желае да "се сподели" с вас в света на ВИП Бебе.

6 Отговора на Хиперактивно дете!?

  1. Vaska

    Molqvi daite mi savet moeto dete e mnogo agresivno kam vsiki kakvo trqbva da napravq

    • Дими Илиева

      Привет, Васка!
      За съжаление не се чувстваме достатъчно компетентни, за да дадем адекватен съвет (вероятно специалист детски психолог би помогнал), но от личния си опит с малчуганите, можем да предположим, че това е период от израстването (не споменавате възрастта на детето), през който незрялата още нервна система го кара да реагира агресивно на външните дразнители. Познаваме много добре чувството на безпомощност на родителя, както и постоянното разкъсване между това да успокояваме агресивното дете с ласка и прегръдка, и собствената си неспособност да реагираме спокойно на неговото поведение. При всички случаи положителното поведение на родителя е да маркира агресията на детето като неприемлива, но без да прибягва до вербална и физическа агресия от своя страна (крещене, плесници). Знаем, че е по-лесно да се каже, отколкото направи, но опитайте да разговаряте с него, да разберете кое предизвиква реакцията му във всяка една ситуация. Повтаряйте, че разбирате чувствата му, давайте определение на емоциите (“знам, че сега си тъжен или ядосан”), споделяйте му, че понякога и вие се чувствате така, но правилният начин е да се говори за чувствата, а не да проявяваме агресия вместо това. Искрено ви пожелаваме успех и дано този период отмине възможно по-бързо!

  2. Бисерка

    Имам син на 12години.Той е хиперактивно дете.Прави необмислени постъпки.Не влиза в часовете.Пречи на учителите да преподават.От училището уведомиха Закрила на детето.Нещата се усложниха.Как и къде може да се диагностицира и лекува.Моля помогнете.

    • Дими Илиева

      Скъпа Бисерка,
      Съветваме Ви да се обърнете към невролог и детски психолог, които да ви помогнат с компетентно мнение и препоръки. Желаем Ви успех, търпението към Вашето дете и навременната помощ са най-важни!

  3. Кристияна

    Здравейте, имам син на 3 години, второ дете в семейството. Той е умно дете, говори и разбира какво му се казва. Проблемът е, че е много ревлив – разплаква се по няколко пъти на ден, понякога дори без причина. Плачът е съпроводен с викове и крясъци, тупане с крачета, яростни писъци, стига се до истерия. Това поведение започва да ни плаши вече, не знаем как да постъпим, как да му помогнем?

    • Дими Илиева

      Привет, Криси! Най-напред, благодарим Ви, че споделяте най-дълбоките си майчини тревоги в нашето онлайн кътче. Уверявам, че поведението на Вашето детенце ми звучи доста познато, ако това изобщо може да Ви успокои. Посещавали ли сте хомеопат? Възможно е такъв специалист да Ви помогне с консултация и да опитате хомеопатична схема, която да намали тези нервни изблици. Съветваме Ви да посетите и невролог, за да се уверите, че няма проблем. Надявам се всичко това да е просто период, който детенцето ще израсте. Искрено Ви желая тревогите да останат зад вас съвсем скоро!

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>