Всички родители се радваме на постиженията на своите наследници – вече гукат, усмихват се, държат главичката изправена, стоят седнали и т.н. Колкото по-големи стават постиженията им, толкова и нашата гордост, но и тревоги нарастват. Така например похвалата „вече пълзи“ често е придружена и с ред оплаквания относно броя унищожени саксии, изгризани книжки и т.н.
Именно на човечето в пълзящата му фаза са посветени следващите редове, и по-конкретно на родителите, на които предстои или вече изживяват тази фаза. Погледнете на нещата от смешната им страна и един ден ще разказвате за този период с усмивка и носталгия.
Човечето от пълзящ вид има някои сходства с растенията от аналогичен вид.
Така например, пълзящото бебе има уникалната способност да се увие около одушевен или неодушевен предмет за отрицателно време. Най-често това са краката на неговата родителка, която, по принуда мие чинии или глади прането неподвижно, арестувана от невръстния си преследвач.
Също като повечето представители на флората, пълзящото човече бива силно привличано от слънчевата светлина, с тази малка разлика, че за него слънцето е Мама. 😉 Така че, скъпа Мамо, подгответе се да бъдете неизменно следвана от четири броя „лапички“, равномерно тупкащи по пода у дома.
И като споменах за „преследвач“ и „лапички“, това не е случайно. С овладяване на умението „пълзене“, малкото човече започва да придобива и тренира със завидно усърдие някои детективски качества, присъщи на четириног полицай от ранга на „Комисар Рекс“. Сред които:
– Изследването на всяка прашинка по никога достатъчно чистия (въпреки постоянните усилия на мама) под у дома. Имайте предвид, че изследването на „съкровището“, било троха, косъм, конче или каквото друго микроскопично нещо се сетите, включва и опитването му на вкус, разбира се!
– Разхвърлянето на всички чекмеджета, които имат недостатъка да са на достъпна височина и незаключени с онези загрозяващи красивите Ви мебели пластмасови предпазители за бебета. Личният ми съвет е да предвидите поне едно такова чекмедже (с меко затваряне, с цел щадене на любопитните пръстчета), в което „случайно“ да забравите интересни пластмасови купи, дървени лъжици или точилка, и което от време на време също така „случайно“ да оставяте необезопасено. У дома тази хитринка вършеше (и все още върши) чудесна работа, докато малкият детектив се забавлява с плячката, която мама е „забравила“ да заключи.
– Наред с откриването на разни неща, пълзящият човек разбира колко забавно може да е и криенето. И ако за семействата с по-просторни жилищни площи може да става дума за криене на самото дребосъче, то за останалите, подвизаващи се в недотам широки жилища, ще е учудващо колко много вещи могат да се скрият в неподозирани места върху няколко квадратни метра площ. Може би ще изперете дистанционното, прилежно скрито в мръсното пране, или ще търсите ключовете си достатъчно дълго, за да ги обявите за безвъзвратно изгубени и да извадите дубликат. Възможно е да откриете неподозирани находки при разместване на мебелите или следващия освежителен ремонт, само за да разберете, че не, Бермудският триъгълник не се е преместил у Вас, колкото и да сте се кълнели в обратното!
– Досущ като четириногите си приятели, пълзящите мъници откриват колко забавно (и полезно!) може да бъде пренасянето на предмети с уста. Все пак, да не забравяме, че пълзенето обикновено изисква ползването и на четирите крайника. Как тогава бихте разнасяли купичките или цветните си рингове из цялата къща?!
Несъмнено, списъкът от прилики с флората и фауната може да бъде продължен, като ще се радвам да бъде допълнен и с Ваши предложения. Но ако на тези от Вас, на които пълзенето у дома предстои или в момента го изживяват, им се струва, че всичко това е забавно само на думи, и то след като е приключило, ще кажа: Почакайте човечето да провърви! 😉
Снимка: http://momitforward.com
Leave us a Reply