Трудностите в общуването при децата са от най-разнообразно естество. От “дай ми го, мое си е!” до “той ми хвърли пясък в очите!”
Усвояването на умения за доброто разбирателство не е лесна задача на такава крехка възраст. Неразбирателствата често произтичат от желанието за налагане на собствено мнение, без да се съобрази с това на другите деца. Желанието за победа на всяка цена също е предпоставка за “дай си ми куклите, на си ти парцалките!”
Ето защо е редно да помогнем на растящите си, многознаещи сладури в това отношение.
Има разнообразни подходи, които бихме могли да включим под различна форма.
Когато играем с тях не бива да ги оставаме да печелят само защото са малки и това ще ги зарадва.
Това е груба грешка, която се допуска при изграждането на подрастващата личност на малкото човече. То остава с погрешни впечатления за собствените си умения и възможности, което в последствие ще му изиграе лоша шега в игрите с връстниците му. Възможно е да бъде отхвърлено от тяхната компания, а това никак не би му се отразило добре. Редно е да се подходи с обяснения и насърчаване за напредък:
– ако детето е загубило, ще трябва да се упражнява повече в играта, за да придобие по-добри умения и по-големи шансове да спечели следващия път;
– приучване да играе без да се сърди и цупи. Направете така че да се забавлявате докато играете, а не да преследвате победата на всяка цена. Изградете образ на игрите – те са за забавление, а не за сърдене или постигане на непременна победа. Да, победата е хубаво нещо, не е маловажна, но тя се постига при определени условия: спазване на правилата на играта, концентрация, внимание, хъс за победа.
– завършвайте винаги игрите с благодарност, че сте отделили взаимно от времето и вниманието си, за да се позабавлявате заедно. Приключването на играта с усмивка и с едно простичко “Благодаря за чудесната игра!” ще дава винаги повод на връстниците на детето ви да желаят да играят с него отново, да търсят присъствието му и да се забавляват заедно.
За да помогнете на детето да разбере по-добре себе си и чувствата, които изпитва от създадените взаимоотношения, е хубаво често да говорите с него на тази тема. Съвсем открито и откровено. При какви обстоятелства какво чувство изпитва, защо го изпитва и как да го преодолее, ако е необходимо. Не си мислете, че са малки и нищо не разбират. Просто им обяснете по достъпен начин. Не е приятно да чуете от детето си със сълзи на очи: “Ама той/тя не иска да си играе с мен!”. Ако това се случи трябва да прибегнем до няколко подхода, които са посочени в предходната тема за създаване на приятелства.
Сприятеляването за едни деца е лесно, за други – не чак толкова. Някои хора притежават вроден чар и привличат вниманието на останалите, други трябва да го придобият. 
А създадените приятелства трябва да се поддържат, да се полагат грижи за тях, за да са приятни и за двете страни. Приятелствата, изградени в детска възраст, са богатство за цял живот!
Leave us a Reply