(Продължение – виж първа част.)
Първите три години са най-интензивният период в развитието и на детето, и на родителите му.
През първата си година детето изисква много грижи предимно около физиологическите си потребности. Изключително важен период, през който, в зависимост от това как се полагат тия грижи, малкото човече оформя отношението си към света.
Ако новороденото е добре нахранено, изкъпано, подсушено…, ако е на чисто, топло и светло – естествено е да възприеме света като уютно, приятно и гостоприемно място. Щом е гушкано, галено, глезено – много, много вероятно е в по-късна възраст за него хората да са добронамерени и дружелюбни.
В този период мама и татко започват да се формират като родители – да доизграждат отношенията помежду си, да нагаждат възгледите си за отглеждане и възпитание, да разпределят задълженията и отговорностите си. Създават един нов, свой, микросвят „Мама, татко и АЗ”.
Слънцето на този свят е Любовта.
Любовта е творецът на разбирателството, взаимността, хармонията, които са жизнено необходими за израстването на едно щастливо дете, за изграждането на една пълноценна личност. Важно е присъствието на близките в средата на новороденото. Емоционалната им свързаност с детето е важен фактор за цялостното му развитие. Ежедневните контакти с тях са безценни и оставят в подсъзнанието трайни следи, които стават основа на умението по-късно да се подрежда човешкото обкръжение около личността: най-близки, близки хора, приятели, добри познати, просто познати…, основа на умението да се общува пълноценно и удовлетворяващо.
Докато родителите се суетят около кърмене, хранене, памперси, капризи, неразположения, успехи и постижения – те говорят, радват се, гневят се, колебаят се, поощряват и забраняват… А детето “попива” всичко – на какво се радват мама и татко, как се смеят, какво ги гневи или тревожи, каква интонация имат, какви са статусът и статуквото им в семейството. Първите три (особено първата година) са времето, когато рожбата приема безкритично (о, колко критични стават подрастващите по-късно!!!) своите родители и кодира модела им на поведение. Това са и годините на най-интензивно развитие и усвояване на знания, малка част от които се проявяват на момента, а на проявените по-късно родителите се чудят от къде са се „взели”.
Много е разпространена неправилната идея, че бебето не разбира нищо и възрастните си позволяват го правят свидетел на какво ли не. Това, че новородените не говорят, нямат спомени от тази най-ранна възраст, съвсем не означава, че не разбират. Сетивата им работят силно и безпогрешно, и малките реагират адекватно на настроението и излъчването на заобикалящите ги.
Чест прави на родителите, които се стараят да пренебрегнат умората, раздразнението, безпокойството си и в напрегнати моменти да говорят с овладян тон, да се опитват да утешават и вдъхват сигурност. Но успех имат тези, които не само се стараят, „напъват”, имитират спокойствие и увереност, а СА спокойни и уверени. Всички сме се чудили как бебе, което от часове плаче и не спира, каквото и както да правят изнервените родителите, за миг, в прегръдките на баба, да речем, чудодейно млъква и заспива. Явно малкото съкровище „лови” нещо повече от думите…
Отглеждането на едно дете означва да му се предаде внимание сила, любов, равновесие , но всеки може да даде само това, което действително притежава.
Ето защо родителите ТРЯБВА да се грижат за себе си, за добрата си кондиция , излъчване и настроение, да искат и да допускат помощ при отглеждане на наследника си. Пред тях стои отговорната задача да възпитат Човек.
А възпитанието не е формално предаване на знания, а предимно предаване на душевни състояния.
2 Comments