Събота късен следобед е. Докато вероятно половината световно население плажува, къпингува или каквото там друго стрУВА в очакване на July Morning, аз седя у дома, гледам спящото си дете и разсъждавам. Налагам си вече да мисля за него като за дете – нали е на цяла година и 2 месеца, та категорията „бебе“ отдавна не побира ината и характера, които демонстрира с всеки изминал ден.
Малко, невинно изглеждащо създание. Особено когато спи!
Гледам прясно засъхналите вадички от сълзи по бузите и още слепнатите, влажни мигли… Толкова е красив, спокоен и невинен. Особено когато спи!
Заспа уморен от поредния продължителен рев. Виновната в красивите му сини очи отново бях аз! Да прекъсна тази забавна нова игра, която току що беше открил – хвърлянето на щипките за пране през терасата беше непознато изживяване до този момент. Как не се беше сетил досега – толкова пъти беше играл с тях, разхвърляше ги по пода, опитваше ги на вкус, събираше ги отново в кошничката… но никога досега не му беше хрумвало, че те могат и да летят! Вероятно и на случайните минувачи под терасата не беше хрумвало до този момент, че могат да бъдат уцелени от падаща от нищото щипка за пране…
Лоша преценка на ситуацията. Разбира се, че от страна на мама. Тази лоша и непостоянна мама, която рязко прекъсна гореописаното забавление, а после се наложи да гушка и успокоява избухналото в рев невинно създание, което плака повече от 15 минути (да, петнадесет!) заради сполетялата го несправедливост.
Разбира се, тази неподозирана семейна драма не остана такава за дълго, благодарение на широко отворените тераси и прозорци лятно време, както и на прелюбопитните (а може би по-скоро загрижени?!) минувачи и съседи. Не на последно място обаче, благодарение и на звучните писъци, придружени от сърцераздирателен рев, сподавян в сълзи и прекъсван от нямо захласване, само за да се чуе отново онова драматично „а-а-а-а“ и „н-н-не-е-е-е“, които биха накарали всеки случаен свидетел / слушател на случващото се да набере машинално 112 или друг програмиран в гражданското му съзнание номер за бързо реагиране на нещо крайно нередно, смущаващо обществения ред или личното спокойствие.
Ето в такива моменти се радвам, че не живея в някое уредено, западно общество, където навярно след минути на вратата ми щяха да позвънят полицаи, квартален инспектор или поне бдителна съседка. Пфу, трагикомично, но факт!
Чела бях за бебешки пубертет, чувала бях за „terrible two” (известен на запад израз за бурните периоди на растеж и възпитателни трудности, които изпитват родителите на деца на възраст около 2 години), но никой нищичко не ми беше казал за невероятния инат, драматичния рев, актьорски изпълнените тръшкания и акробатични постановки тип „задни мостове“, придружени с блъскане на главата в твърда повърхност при едногодишно дете. И всичко това ми беше поднесено не бавно и постепенно, на ден по нов номер, както се казва, а някак изведнъж и от нищото. Сякаш за няколко дни някой беше „обучил“ невинно изглеждащото, красиво, синеоко създание на играта „опъването нервите на мама“. Хм, каква ти игра, навярно е олимпийска дисциплина или изпитание за оцеляване във все още несъздаден „Survivor за родители“ (N.B. Всички права над марката са вече запазени! 😉 )
Та седя си аз в събота късен следобед и обмислям план за действие, чета статии на тема „възпитание на подрастващото дете“ и водя въображаеми записки в тревожната си глава на млад и неопитен родител. Ще се справя ли? Допуснах ли грешки дотук? Откъде ми се стовари всичко това? И куп други въпроси се стрелкат в объркания ми ум. Подпитвам „съратничките по съдба“ в онлайн пространството и някои от тях внасят частица увереност в мен с успокоението, че моето дете не е единственото, демонстриращо подобно поведение и, че разбира се, това е период, който ще отмине. Лош период, съчетаващ уморяваща жега с мъчително зъбоникнене и изпробване границите на позволеното…
Зареждам се с търпение, с план за действие и наръч широки усмивки и предварително отиграни реплики в отговор на питащите гореспоменати прелюбопитни погледи.
Гледам спящото ми момче, което блажено се усмихва насън. Каква ли нова, забавна игра е открил… Обичам го това малко, невинно изглеждащо създание. Особено когато спи! 🙂
Снимка: Интернет
Leave us a Reply