“Малките деца могат и трябва да се учат да четат думи и изречения по същия начин, по който се учат да разбират устната реч. Фактите, свидетелстващи за това, са много впечатляващи.
Вече сме установили, че окото вижда, но не разбира видяното; ухото чува, но не разбира чутото. Процесът на разбиране протича само в мозъка.
Когато ухото улови произнесената дума или изречение, в мозъка звуците се разлагат на цял ред електрохимически импулси. Той съединява тези импулси и ги възприема в термините „смисъл” или „значение”. Същото се случва и когато окото види написано слово. Окото вижда, но не разбира, а мозъкът не вижда, но разбира.”
Откъс от книгата “Хармонично развитие на детето” на Глен Доман
Колко рано е нормално да започва ранното обучение на децата? Толкова рано, колкото децата пожелаят – по-точно проявят интерес към конкретна тема и майката може да откликне на това желание за попиване на нови знания с подходяща методика и учебни материали. Сигурна съм, че няма родител, който дори и да не се е замислял за ранно обучение, да не е дочувал поне някаква информация за метода на Мария Монтесори, Валдорф, Глен Доман и още куп други интересни занимания. Днешната ни гостенка в блога не само е дочула, но и живо се е позаинтересувала от всичко това и смело е поела по този образователен път със сина си Петър. Запознайте се с Татяна, икономист по професия и учител у дома, и нейния вече почти 5-годишен любознайко, който може да се похвали със завидни знания!
Татяна, защо системата на Глен Доман, а не някоя друга? С какво те привлече най-много?
Това беше първият метод за ранно детско развитие, на който попаднах случайно (макар хората да казват, че „Всяка случайност е скрита форма на необходимост”).
Още докато бях бременна, започнах да се интересувам от темата, прочетох книгата „Всичко за пренаталното възпитание”, но не подходих с необходимата сериозност, още повече че не срещах никаква подкрепа от близките ми, с изключение на съпруга ми. Сега го отчитам като грешка!
Когато синът ми беше на 2 г. и 4 м., започнах да търся курсове за деца по английски език. Така „случайно” попаднах на името Глен Доман. Започнах да чета за метода му. Проблемът беше, че нямаше почти никаква литература на български език, предимно на руски и английски. Тъй като методът е доста специфичен, започнах да търся хора, които го прилагат, за да ми помогнат. Първият човек, с който се свързах и който веднага се отзова, беше г-жа Йовка Христова, която има група във Фейсбук „Методи за ранно детско развитие”. Тя ми показа как изработва картончетата, как ги показва, както и други ценни съвети. В интернет открих страницата на Асоциацията за ранно детско развитие и така се свързах с председателя й г-жа Лидия Радомирска. Тя ми даде (и продължава да ми дава) още съвети за прилагане на метода и сили да продължавам. Защото методът, без да плаша всички интресуващи се от него, не е толкова лесен, колкото изглежда. Изисква невероятно желание, търпение, отдаденост и постоянство от родителя. Ако решиш да го спазваш и ако искаш резултати, трябва да го прилагаш всеки ден по определена схема.
Всъщност, ако трябва да съм откровена, този метод ме привлече първо, с частта си за математиката, която ми е слабост и второ, с невероятно богатата информация, която се предоставя на детето в частта с енциклопедичните знания. Прекрасен начин да запозная детето си със света и то в най-малките подробности (за което обаче често съм критикувана).
В никакъв случай обаче не налагам и не се осланям само на метода на Глен Доман. Детето винаги трябва да се наблюдава и да се ръководим от неговите интереси и желания. Може би тук е и критиката ми към метода – липсва елемента на изкуството и творчеството. Затова освен Доман, прилагам и метода на Мария Монтесори. В момента прилагам и метода на Николай Зайцев с четене по срички. Чета и книгата на Сесил Лупан, която модифицира метода на Доман. Не съм прилагала метода на Рудолф Щайнер, предвид че лично на мен ми е доста далечна материята с работата с вълна и филц… Но работя и в тази насока.
Като цяло, предвид моята естествена и непреодолима необходимост от добиване на все нови и нови знания, този метод се оказа най-подходящ. За мен 
Метод, който ме погълна изцяло, метод на който съм се отдала ежедневно. И искрено се надявам синът ми да попие от мен, не толкова конкретен енциклопедичен факт, а точно тази амбиция, жаждата за знание, всеотдайност на дадена кауза, постоянство и последователност, постигане на напредък стъпка по стъпка, дори и незначителна, воля и вяра, че ако искаш и положиш усилие, ще постигнеш успех.
Ще ни бъде интересно да ни разкажеш повече детайли за математическата програма и програмата за ранно четене.
Обучението по математика се състои в това, че на детето му се показват картончета с червени точки и силно се произнася колко са те. Доман не показва абстрактния знак за цифра, а показва количеството точки, за да може детето реално да види и почувства количеството.
Ето и дневната програма от първия етап „Количество”:
Всекидневен материал – 2 комплекта (всеки комплект по 5 карти)
Един урок – 1 комплект (5 карти), които показваме 1 пъти.
Брой ежедневни показвания – 3 пъти с всеки комплект (общо 6 пъти на ден за двата комплекта)
Цвят на кръговете – червени кръгове (диаметър 2 cm)
Продължителност на всеки урок – 5 секунди
Нови карти – по 2 нови карти дневно (по 1 на всеки комплект)
Махане на стари карти – по 2 стари карти всеки ден (махат се тези с по-ниска стойност)
Продължителност на показване на картите – 3 пъти на ден в продължение на 5 дни – 15 пъти общо.
Основен принцип: прекратете занятието, преди на детето да му е станало скучно.
Как се прилага: Необходими са 100 броя бели картончета с размери 27 на 27 см. Нарисувайте на всеко от тях червен кръг с диаметър приблизително 2 см – важи за първите 10 картончета. След това размера на червения кръг трябва да намалява, за да може да се побере на картона. Ако решите, може да разпечатате от интернет материалите (Glenn Doman red dots flash cards) на бял лист, формат А4 и да ги ламинирате.
Вземете картата с един кръг и кажете на детето ясно: “Това е едно”. Показвайте му картата, само докато произнасяте тези думи – не повече от секунда. Не казвайте нищо повече и не обяснявайте нищо. След това вземете картата с два кръга и да му кажете: “Това е две”. По същия начин покажете картите с три, четири и пет точки. На гърба на всяка карта напишете числото, за да го виждате като показвате картите.
Повторете урока още два пъти първия ден. По време на първите няколко седмици показвайте картончетата през интервал от минимум 30 минути. След това уроците могат да се провеждат с интервал от 15 минути.
В първия ден занятията трябва да продължат най-много 3 минути.
На втория ден добавете още един комплект картончета – този с цифрите 6, 7, 8, 9 и 10. На втория ден трябва да покажете двата комплекта от по 5 картончета 3 пъти – общо 6 пъти през деня. Т.е. картончетата с цифрите от 1 до 5 се показват 3 пъти на ден и картончетата с цифрите от 6 до 10 се показват 3 пъти на ден. През първите 2 дни показвайте картончетата с точки подред – 1, 2, 3…, а след това разбъркано – 3, 8, 1… Числата до 10 се показват общо 5 дни – първия ден числата от 1 до 5, а от втория до петия ден – числата от 1 до 10. На шестия ден започваме да махаме по 2 стари картончета и да добавяме по две нови. На шестия ден махнете най-малките числа – 1 и 2 и ги заменете с 11 и 12. Така на шестия ден ще показвате числата от 3 до 12. На седмия ден по същия начин – махнете картончетата с 3 и 4 и ги заменете с 13 и 14, така че на седмия ден да показвате картончета с точки от 5 до 14. Общият брой на картончетата винаги е 10. Продължавайте така, докато стигнете до 100.
Вторият етап е „Събиране и изваждане”: На този етап, детето ви трябва да разпознава количество от 1 до 20. Вземете 3 картончета, примерно с 1, 2 и 3 точки. Кажете на детето 1+2=3 като в този момент показвате на детето картончето с числото, за което става дума. Не е необходимо да се правят и картончета с „+”, „-” или „=”. Като се използват картончетата от 1 до 20, могат да се съставят 190 различни комбинации.
Две седмици след като сте показвали уравнения със събиране, може да започнете уравнения с изваждане.
Занятията отново се провеждат по 3 пъти на ден, с 3 различни примера във всяко – т.е. през деня показвате 9 уравнения.
Програмата за ранно четене се състои в способността на детето да възприеме думата като цяла картинка, отколкото отделните букви, които за него са символи без значение – т.е. използва се фотографската памет на детето.
Материали за заниманията:
– ленти с размер 10 х 50 см от плътен бял картон;
– дебело пишещ червен флумастер;
– шаблони на букви – височината на буквата трябва да е 7,5 см, дебелината 1,5 см.
За улеснение може да си направите сами файл на формат А4, с червен шрифт, който да променяте според нуждите. Добре е да ламинирате всяко картонче, с цел дългосрочното му използване.
Етап 1. Учим се да четем думи
Подгответе 15 кратки и познати думи (мама, татко), имената на други членове на семейството (баба, дядо, чичо, леля, брат, сестра, батко, кака, бебе), имената на домашните любимци (куче, коте), названията на любимите играчки (мотор, багер, влак), и др. Първия ден покажете на детето 5 картончета. Изберете любими и познати за детето думи, желателно е да е включено и неговото име. Думите не бива да са дълги. Усмихвайте се, когато показвате картончетата със скорост 1-2 секунди за дума. През първия ден повторете това упражнение още 3 пъти, но през интервали, не по-малки от половин час. Не забравяйте да разбъркате картончетата. Гледайте поредните думи да не започват с една и съща буква.
2 ден (2 комплекта = 10 думи)
Повторете вчерашните упражнения и добавете нова серия от 5 думи. Общо 10 думи.
3 ден (3 комплект = 15 думи)
Първите две серии + още една нова. Всяка серия покажете 3 пъти за целия ден. Общо 15 думи.
4 ден – Повторете трите серии по 5 думи. Общо 15 думи.
5 ден – Повторете трите серии по 5 думи. Общо 15 думи.
Следващите 5 дни махайте по една дума от всеки от петте комплекта и я заменяйте с нова.
6 ден – Добавете четвърта серия от 5 думи. Общо 20 думи. В първите три серии може да замените по една дума.
7 ден – Добавете пета серия от 5 думи. Общо 25 думи. В първите четири серии заменете по една дума.
Думите са разделени в 5 комплекта по 5 думи във всеки, общо 25 думи. Всеки ден вашето дете ще се запознава с 5 нови думи, по една във всеки комплект, а вие ще махате 5 стари думи.
Етап 2. Съединяваме думите
Този етап е междинен между четенето на отделни думи и цели изречения. Съставете прости, разбираеми за детето комбинации. Например: червено цвете, сиво коте, бял чорап, голяма топка и т.н.
Етап 3. Четем прости изречения
До този момент детето вероятно вече ще може да чете поне 70-100 думи. От тях съставете прости изречения. Например: “Мама върви”, “Котето спи”, “Тате тича”. Използвайте по-дребен шрифт – буквите ще бъдат не 7,5 см, а 5 см високи. Показвайте ги на детето 3 пъти на ден в продължение на 5 дни. След това започнете да обновявате комплекта, като махате две стари изречения и добавяте две нови.
Етап 4. Четем цели изречения
Количеството на думите в изреченията трябва постепенно да се увеличава. Използвайте само познати думи. Намалете още шрифта, за да съберете 3-4 думи, и ако е необходимо удължете картончето.
Изреченията е най-добре да са забавни:
– Котката се разхожда по небето
– Зелената ябълка весело танцува
– Мими целува тъжната къща
На този етап шрифтът се намалява и от червен цвят се сменя с черен цвят.
Етап 5. Първа книга
Изисквания за първата книга:
– речниковият запас на книгата трябва да включва между 50 и 100 думи.
– в нея трябва да има не повече от едно изречение на страница
– височината на печатния шрифт трябва да бъде поне 2,5 см
– текстът трябва да предшества илюстрациите и да върви отделно от тях.
Четете на детето на глас колкото може по-изразително два-три пъти на ден в продължение на няколко дни. Ако детето поиска само да прочете познатите фрази, не го спирайте.
На каква възраст започнахте да се занимавате и как протичат заниманията ви?
Първите картончета с кратки думи и с точки показах на сина ми, когато той беше на 2 г. и 5 м. Следвах метода – показване на картончетата 3 пъти на ден за по-малко от минута. В началото стриктно се придържах към метода, след това реших да го адаптирам и модифицирам според нуждите на детето.
Според Глен Доман „всяко дете в момента на своето раждане притежава по-висок умствен потенциал от този на Леонардо Да Винчи”. Затова колкото по-рано се започне, толкова по-добри резултати ще се получат. Според Доман обучението на детето може да започне още с раждането. Може би и тук е разковничето. Постоянно гледам клипове в YouTube за 1-2-годишни деца, които „четат” думи и дори цели изречения, а някои от тях дори не могат да говорят. Бях гледала и клип на момиченце на 3-4 г., което „прочете” около 5 кратки страници текст. „Удивително!” ще възкликнат някои. „Тези деца са гении!”, ще кажат други. Но истината е съвсем друга – зад повечето от тях (защото наистина има деца-гении) стои една амбициозна, последователна и търпелива майка. Преди 2 г. гледах по новините клип с момиченце на 1 г. и 10 месеца от Свищов, което знаеше столиците на 40 държави, както и имената на известни български личности (революционери, писатели, политици…). Тогава видяното и за мен беше чудо, а сега бих похвалила майка й, че е съумяла да намери подходящия начин да поднесе тази на външен вид скучна информация.
Предвид, че от 2 години се занимаваме с този метод, оставам с впечатлението, че ефектът би бил най-голям, ако още в бебешка възраст се започне с показването на картончета. Когато детето още не може да ходи. Защото още помня как тичах след малкия с картончето в ръка, тъй като след 2-3-годишна възраст вниманието на децата трудно се задържа.
В момента продължаваме, но основно с енциклопедичните данни. Всякакъв тип информация, която го интересува. А интересите в тази възраст се менят прекалено бързо.
Кое е най-голямото и необичайно постижение на детето ти до този момент според теб и околните?
Логическото разсъждение, богатия речников запас, точната преценка на дадена ситуация, възможни изходи от нея и добре обоснованите доводи в разговор дори с възрастен.
Това всъщност е целта на всеки един метод за ранно детско развитие – да научим детето да мисли и разсъждава, да се изгради като можеща и знаеща личност. А не както нас ни учиха в училище – да възпроизвеждаме… Още си спомням с ужас как наизустявах критиките на Петър Динеков на литературните произведения, които изучавахме в училище и в повечето случаи имах шестици. С изключение на един път, в който имах смелостта да изложа собствените си възгледи, за което бях оценена с 4-ка с 2 минуса…. Това беше първото и последното есе, което написах до завършването на средното си образование…
Доста от родителите, с които разговарям или са чели за метода, остават с впечатлението, че аз съм просто една амбициозна майка, която иска да направи детето си гений или да го превърне в ходеща енциклопедия. Да, вярно е, че поднасям доста разнообразна и в някои случаи енциклопедична информация, но се ръководя единствено от детето. Ако то на 3 години иска да знае за Ешерихия Коли или за танца на тръстиките в Свазиленд – да, ще му подготвя тези материали. Но никога няма да му кажа: „Малък си да питаш за такива неща.” Още първия ми отказ, ще намали вроденото на всяко дете любопитство и жажда за знание.
Първото забележимо постижение беше около 2-3 месеца, след като започнахме да се занимаваме с Петър по метода. Бях му показала картончета с 5-6 държави – от едната страна изписано името на държавата и под нея знамето, а от задната страна столицата. Отидохме на почивка в Гърция и изведнъж малкия ми посочи регистрационния номер на една кола и каза: “Мамо, виж Гърция”. На около 3 г. и 2-3 месеца намираше на картата около 30 държави, както по местоположение, така и само по флаг. Малко след това започна да проявява интерес в областта на биологията и в частност бактериите. На 3 г. и половина различаваше доста видове: диплококи, ешерихия коли, спирохети, стафилококи, стрептококи, хламидии и т.н. Разказваше каква е функцията на левкоцити, тромбоците и еритроците, как се съсирва кръвта, функцията на отделните органи и жлези… Последното нещо, което ме удиви миналия месец, беше статия в ежеседмичен вестник за мравоядите. Бяха сложени няколко снимки на мравояди, но на една от тях имаше панголин. Попитах малкия дали вижда някъде грешка, предвид че статията е за мравояди, и той посочи снимката на панголина: “Това не е мравояд, това е люспеник”. В момента пък му станаха интересни видовете минерали и вече има 7-8 вида, които разпознава.
Страхотно! Как смяташ да процедирате в бъдеще, със започването на стандартното училище например?
Това е един от големите ми страхове – 4-годишният ни труд да бъде пометен от конвейера на „съвременното” образование. Радвам се, че в последните години се появиха доста алтернативни детски градини и училища – Монтесори, Валдорф, Демократично училище, училище „Светлина”, училище „Изгрев”, училище „Артис”, училище, което ще бъде изградено от Института за прогресивно образование Jump България и други. За съжаление да вземат лиценз се оказва за тях непосилна задача, ако не спазват програмата на МОН. Но си има и вратички. Искрено се надявам до няколко години ситуацията в България да се промени и ние родителите да имаме възможността да избираме къде да запишем децата си. Надявам се и учебните програми в държавните училища да бъдат преработени, тъй като не всеки би могъл да си позволи частно училище.
Но в едно съм сигурна – майка, която ежедневно отделя по няколко часа за изготвяне и показване на материали на детето си, в продължение на 4 години, ще продължи каузата и занапред.
И ние сме сигурни в това! Зарази ли ви ентусиазмът на Татяна? Никога не е рано или късно да разкриете на децата си богатството от информация, която се крие навсякъде около нас. Следвайте техните интереси и желания и попълнете празните страници в тях.
снимки и видео: личен архив
Leave us a Reply