И това ще отмине…

Доста преди да имам дете бях чувала приказката „Радвай се на детето си само когато е заспало“. Последователите й обикновено твърдят, че на собствените си деца трябва да се радваш само докато спят, защото в противен случай рискуваш да ги разглезиш с прекалената си любов, милувки и целувки, които майките безразсъдно демонстрират на децата си докато последните са в будно състояние. 😉

Не бях обръщала особено внимание на подобни приказки, в крайна сметка всеки може да вярва в каквото поиска, да прокламира всякакви „възпитателни“ приумици, други да ги следват или пък… не.

След като обаче в един прекрасен момент от живота си се озовах с  неспокойно и неспящо бебе на ръце (буквално на ръце по цели нощ и ден), ушите ми започнаха все по-често да долавят доброжелателни напомняния да не разглезвам бебето си с постоянно носене на ръце, да не го гушкам по цял ден, да не го приспивам на ръце, да не го кърмя когато ми хрумне, да го оставям в кошарата да си пореве докато се успокои и т.н. и т.н.

Макар от самото начало да твърдях, че това са отживели небивалици и бебе на 3-4 месеца не може да се разглези и да „манипулира“ околните, имах своите моменти на съмнение дали постъпвам правилно. Слава Богу, подобни колебания успявах да оборя бързо, следвайки вътрешната си интуиция.

За успокоение на онези млади майки сред вас, които също имат своите моменти на колебания, ще кажа, че носенето на ръце на сина ми (включително приспиването) продължи до момента, в който той усети, че има крака и ръце, чието предназначение могат да му осигурят много по-интересни неща от стоенето неподвижно у някой възрастен.

Затова днес съм привърженик на приказката „ И това ще отмине“, чувам я откакто човечето се появи на бял свят и съм сигурна, че ще я чувам доста дълго. А и собственият ми опит дотук доказва, че е вярна. И носенето на ръце е период, който отминава, и за който дори ще ви бъде мъчно, когато човечето започне изследването на света на собствен ход и не изпитва нужда да се гушка по цял ден в мама. Ще отминат и коликите, а после и зъбите. Е, за тези периоди предполагам на никой няма да му е мъчно.

Вече 11 месеца със съпруга ми люлеем бебешката кошара всяка нощ, на смени, за да спи неспящото ни дете. От една страна, това ни осигурява неограничено време, през което да му се радваме докато спи. 😉 От друга, ще се радваме, когато най-накрая започнем и тримата да спим. Но … и това ще отмине. 🙂

 

Снимка: http://peppermintpoppies.wordpress.com

Leave us a Reply