„Поглеждам към пода и виждам една друга точица – много, много по-малка от мен, още в началото на живота си. Тя е усмихната и гордо показва единствения зъб в усмивката си – просто притежание, което я забавлява като издава странни звуци чрез него, които до момента не е могла да възпроизведе. Удивявам се как толкова простичко нещо може да е забавно. Явно детето в мен много отдавна си е отишло… И как незабелязано, аз точицата, съм минала през няколко метаморфози без да разбера.“
Така пише за себе си – като за точица в безкрайната Вселена – новият ни гост в рубриката „Б(л)огиня“. И именно със статията й „За пропуснатите емоции в живота, Вселената и всичко останало…“ , от която е и горният цитат, искам да ви представя една особено интересна за мен дама, която за съжаление познавам само задочно онлайн – Таня Арнаудова.
Тя е горда мама на две величества – Голямото същество и Малкият вързоп, както обича да нарича своите деца, и скромен автор на блог с непретенциозното име „Размисли под небето“. Скромен, защото говори за него като за „щуротии, с които да развеселява хората в сивото ежедневие“. И ако прочетете 2-3 статии от него ще се убедите, че по душа тя наистина е щурак, който умее да забавлява хората. Навярно тя е и още много неща в ежедневието си, извън зелената полянка на блога, но те остават загадка и за мен. 🙂
Таня, статията ти „За пропуснатите емоции в живота, Вселената и всичко останало…“ е някак различна от останалите на блога. Обикновено пишеш за ежедневните родителски изпитания и семейния живот, погледнати от смешната им страна, докато с разсъжденията ти за точицата навярно ще накараш читателите да се замислят и дори малко натъжат. Това ли е цената, която една точица плаща за привилегията да бъде мама на други, по-малки точици? 🙂
– Това е моята цена. Не е задължително всеки тази цена да плаща. 🙂 Всичко зависи от човека като личност и възприятията му за околния свят. Има хора, които успяват да се съхранят такива каквито са и се радват на всеки един момент от живота си и се забавляват. Аз някак си ненадейно станах много сериозна и започнахме с живота под вежди да се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога…, както е казал Вапцаров. 🙂 Някак си ежедневието ме затрупа с претенциите си. Дори забравях да правя нещо много любимо, нещо с което лягах и ставах – слушането на музика. А музиката ми дава страхотно настроение, дава ми нов прилив на енергия и ме кара да се чувствам все едно мога планини да преместя.
Ако с тази статия успея да накарам някого да се замисли и да промени ежедневието си към по-щастливо и усмихнато ще съм доволна. Макар че статиите ми по принцип не целят нищо конкретно. Те са написани просто за извеждане на собствените ми емоции извън самата мен. Просто изпитах необходимост да пиша, пък ако хората се забавляват с написаното – още по-добре 🙂
Ако можеше, би ли променила нещо в досегашния си живот, за да не стигаш до момента с шумното плясване по челото заради пропуснатите емоции?
– Да, разбира се. Кой не би искал да се забавлява вместо да гледа сериозно и страшно? 🙂
Веднъж една приятелка ми каза, че само с присъствието си съм разпръсквала щастие наоколо, защото съм била много позитивна и усмихната. После нещата някак си се промениха, постепенно и недоловимо. Ако можех да върна времето назад не бих се поддала на бързата скорост на ежедневието и съпътстващите я “неотложни” задачи. Това може да погуби и най-спокойния и усмихнат човек. Допуснах ежедневието да се превърне в напрегнато състезание, което доведе след себе си сериозността за достигане на победа в това състезание.
Всъщност, смяташ ли, че след направените констатации, които ни споделяш в статията, промени нещо в начина си на живот, в поведението си като човек и майка?
– О, да! Би било глупаво след тази констатация нещата да продължат по стария незабавен начин. Като начало музиката стана отново неразделна част от живота ми. Дори и сега докато пиша тези редове, слушам музика. Така и на децата ми им е по-забавно. Малкото същество толкова много харесва да слуша музика – маха с ръчички във въздуха все едно ще полети от удоволствие.
Дори си направих и музикален блог, който смятам дълго да поддържам и когато взема прекалено много да се вглеждам сериозно в Негово Величество – Животът, да ме свали блогът обратно на земята с усмивка.
Опитвам се вече да не обръщам такова съществено внимание на несъвършенствата в ежедневието. Нямам желание утре да се обърна и да разбера как са минали 20 години в разрешаване на битовизми и проблеми от всякакво естество. Животът е един и трябва да се живее тук и сега с усмивка и добро настроение.
И за финал, как виждаш бъдещето на точицата от статията? Как би искала да изглежда продължението на историята й?
– За това не съм се замисляла. Бъдещето на точицата?! Ами знам ли… като порасне още малко дребното същество, да пообикаляме интересни места в България и извън нея, да ходим по-често с баща им на кино, на театър, на концерти, да се срещам с приятелите си за по-дълго и безпаметно. 🙂
И задължително общи забавления за четирима ни. Така и децата ще знаят как да се забавляват като пораснат, а не и те да се превърнат в незабележими точици, лишени от чувство за хумор и приятни емоции. Повече усмивки, хумор и музика – това е истинската атмосфера на моето семейство.
Специални благодарности на Таня, която ни допусна не само до зелената си онлайн полянка, но и сподели някои по-лични мисли, които се въртят в главата на една интересна точица . 🙂
Снимка: Интернет
3 Comments