БГ Мама в чужбина: Велина от Англия

• Дими Илиева
• От(личен) опит

BG мама Вели, UK татко Джо и неотразимият резултат Макси

За да Ви въведа в темата на днешния ни „женски“ разговор в рубриката „От(личен) опит“ и за да „оправдая“ заглавието на тази статия, трябва да споделя, че в известна степен се дразня от навлизането в разговорния ни език на понятието „бг мама“ (свързвайки го с едноименния популярен форум) като синоним на някакво фанатизирано племе родителки, от които започва и с които завършва всичко в този свят, и чието компетентно мнение може да издигне в култ или заличи от лицето на Земята даден бранд, продукт, фирма и т.н. (независимо дали иде реч за перилни препарати или накладки за колата) 😉 Дразни ме конкретно сякаш изчерпателното описание на профила на средностатистическата българска майка с този израз, превръщането му в родово понятие и етикет.

Мисля си, че БГ мама (ако го приемем за съкращение на „българска майка“) трябва да звучи далеч по-гордо и уважително от звученето, което има днес в родното обществено пространство.

Оттук и целта на това заглавие – иска ми се то да се появява над статии, разказващи за истинския положителен образ на българската майка, независимо дали тя живее в България или какъвто е настоящия случай – извън нейните предели. По всяка вероятност един или два подобни на гореспоменатия форум са „живата“ онлайн връзка между тези български майки, които животът е отнесъл в различни краища на света. Чрез тях те търсят съвет от близки по дух и националност хора, в тях споделят своите тревоги и радости, под привидната анонимност на едно потребителско име.

Така се запознах и с днешната ни героиня Велина Бучинска, която по-късно имах късмета да срещна и лично. Вели е родом от Варна, но преди години любовта я отвежда в едно градче, близо до Лондон, което днес тя вече нарича свой дом. Открила мъжа на живота си в лицето на симпатично усмихващия се от снимките англичанин на име Джо, преди почти година и половина двамата откриват и смисъла на истинското щастие в очите на прекрасния им син Максим.

С огромно любопитство следя всичко, което Вели споделя от ежедневието си на „БГ мама – англичанка“ и откривам интересни разлики в начина на отглеждане на децата, в сравнение с България. За тях и за обикновените неща от живота на една БГ мама в чужбина ни разказва самата Вели в редовете по-долу.

Вели, комуникирайки с майки от България и имайки все пак представа от това как отглеждаме децата си тук, има ли неща, които ти липсват в средата, в която понастоящем отглеждаш сина си? (напр. детски консултации, финансова помощ, детска кухня, ясла и т.н.)

От гореизброените веднага се сещам за детската кухня. Макар че готвенето не ме затруднява, благородно, а понякога не чак толкова, завиждам за детската кухня в България. Стремя се да предлагам на Макс колкото се може повече домашно приготвена храна, но често прибягваме и към бурканчетата, кога поради липса на време или за нотка разнообразие. Определено детската кухня е плюс, който ми липсва тук.

От друга страна обаче, навярно английската земя предлага и „екстри“, на които майките в България не се радваме или си въобразявам? 🙂

И тук веднага се сещам за една “екстра“, която от нашите разговори с приятелки, съм останала с впечатление, че липсва, и това са детските групи, или така наречените – плейгрупи.

Може да ги намериш във всеки град, бил малък или голям. Помещават се в читалища, библиотеки, клубчета. Изцяло безплатни. Да ги опиша отдалеч – в момента, в който ти връчат малкото вързопче в болницата, получаваш и папка с полезна информация за младата майка. Курсове за бебешки масаж, за кърмене, за захранване, за къпане, и за детските групи. Те са разделени по възраст, от 0 до 2 г., от 2 до 4 г. и т.н. Там се събират майки с деца, предоставени са играчки и занимания според възрастта на детето, често се предлагат топли напитки за майките, сок за децата. Ние в момента посещаваме една група в близката библиотека – всеки вторник се събираме с другите майки, пеем песнички, след което децата играят с книги, разглеждат, а който може – чете. 🙂

Т.е. мисля си, че има разлика в отношението към младата майка. Когато се роди Максим бях затрупана с информация как да се справя с бебето: групи, телефони към всякакви организации за помощ – кърмене, къпане, депресия, мама и татко с бебе, групи за татковци, също. Идваха в нас на посещение да видят дали сме добре. Аз самата бях впечатлена, чувствах се спокойна. Когато идваха у дома да ни видят след болницата, се държаха чудесно с нас, изслушаха всичките ми сигурно глупави въпроси, отговаряха с усмивка. И това всичко е безплатно за нас, грижат се индивидуално за майките с деца, не сме просто още една майка с дете. 🙂

Ако зависеше изцяло от теб, къде би предпочела да отглеждаш детето си и защо?

На този етап, бих предпочела да отглеждам сина си в Англия. Това е родината на моя партньор и моя син – съответно моят дом сега. Но ако трябва да намеря чисто икономически и битови причини, Англия ми предоставя много повече възможности като млада майка – добре изградена инфраструктура; транспорт, пригоден за моите удобства; чисти паркове; тротоари без дупки или паркирани коли; правила, които се спазват; коли, които спират на пешеходната пътека, а ако отида на интервю за работа няма да ми бъдат зададени нетактични въпроси като дали имам деца, ако не – кога ги планирам, мога ли да се справя с работа и дете и други подобни…

От друга страна, в България има много неща, които ми липсват – моето семейство и моят град, разходките по плажа, топлото време… ясно изразени четири сезона! Човек не може да има всичко! 🙂

Да си имаш БГ мама и UK татко навярно е свързано с интересни ситуации от междукултурен характер, ако можеше, какво любопитно би ни разказал Макси и на какъв език щеше да го направи? 😉 

Да, понякога има такива, но какво би разказал Макси… Хм, може би би казал: „Мама, престани да започваш едно изречение на български и да го завършваш на английски, как се очаква от мен да реша на кой език да проговоря!“ Би се оплакал, че мама много го навлича, винаги е с чорапи, жилетка (за всеки случай), докато татко, типично по английски, би го изгледал само по едно боди и един чорап (поради някаква причина, когато се гледат двамата, Максим е винаги полубос). На 10-12 градуса навън, Максим се изкарва по къс ръкав, защото „имало слънце“.  Също би казал, че такова нещо като „течение“ не съществува, дори да стоиш точно на него! 🙂 Или че от студено не се хваща настинка, според думите на татко. На какъв език? Най-вероятно и на двата, като мен. 🙂

От разговора ми с Вели, навярно сте усетили, че тя е типично българско момиче, с „пивко“ чувство за хумор и широка усмивка (която за радост синът й е наследил), не страда от излишни комплекси или превземки, свързани с това откъде идва и къде е днес. В думите й рядко се усеща носталгия по родния край, но не остава и нотка съмнение колко привързана към България е всъщност. Малкият Макси е закърмен с морския въздух на Варна още от миналата година и това ме кара да съм сигурна, че той ще познава майчината родина и ще говори езика на своята усмихната БГ мама. 🙂 

Снимка: Личен архив