Мнозина от нас са се заели с нелеката задача да направят от децата си хора 🙂
Говорим, обясняваме, обсъждаме всичко, за което ни попитат. Даже и без да ни питат. Някои от нас дори сме се превърнали в радиоточки. А ни поискаха чаша вода и започваме да обясняваме за ползите от нея. И смятаме, че имаме огромен успех, докато един ден детето се върне от училище и каже:
– Мамо, кажи “тераса”.
Ти казваш думата “тераса” и в отговор получаваш: “Навънка те чакат 110 голи пед***са!”
Изведнъж ти се дръпват всички органи, поведени от желание да излязат през ушите ти. Очите ти мигат на парцали, изгубил си дар слово и се нуждаеш от бърз електрошок за свестяване…
След като мине първоначалният елемент на неприятна изненада, се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли. Детето дори не знае какво казва, но понеже другите го правят, то сигурно ще трябва да е нещо мноооого забавно! Заобикалящата го среда е наситена с твърде различни схващания за света и вселената.
Учиш го как трябва да се опазва околната среда, да не се прави боклук и в следващия момент то вижда как стринка Пена от осмия етаж е дала началото на полета на пълна найлонова торбичка с боклук.
Синът ми, винаги като види нещо нередно, ми задава въпроса: “Мамо, защо хората правят така?!” И аз реално не знам какво да му отговоря… Защото наистина не знам защо хората правят изобилие от най-различни нередности.
Учиш го как сладките храни може да са много вкусни, но правят поразии и развалените зъби са най-малката от тях. Водиш го на гости при баба му и виждаш как зад гърба ти тя му натъпква една кутия с вафли в устата – на пряко, за по-бързо, че може да се обърнете и да видите…
Учиш го как не бива да се държи агресивно с хората, а да им помага и в следващия момент го блъскат, за да си удари цветущо главата в ръба на прозореца, през междучасието, ей така просто… може би за да не е скучно. Защото в детските филмчета това изглежда готино и забавно, някак си.
Един прекрасен ден, след хилядите случки в общото ви битие, седиш и се чудиш кой учител ще надделее – ти или заобикалящата среда? А заобикалящата среда е коварна. Явно ще трябва да се измисли някакъв специален подход към нея.
Всеки родител би искал да види детето си успяла, изградена и достойна личност. Но друг е въпросът дали всеки полага усилие, за да види след време това, което би му харесало. А съвсем друг е въпросът какво разбира под това детето му да е успяло – какви точно качества трябва да притежава. Защото аз се опасявам, че ни застига пророчеството на Питагор: “Всичко е изгубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добрите за подигравка!”
Как смятате Вие, кой учител ще надделее?
Leave us a Reply