В рубриката ни От(личен) опит ще публикуваме статии по различни въпроси, свързани с отглеждането на деца, като търсим мнение и съвети от майки с реален опит по поставените проблеми. Целта ни е чрез споделеното да успокоим някои от вас, други пък да окуражим, за да растат децата ни щастливи, отглеждани от удовлетворени и уверени в родителските си възможности майки. Онова, в което искаме всяка жена да бъде сигурна е, че именно ТЯ е най-добрата майка за СВОЕТО дете.
Тема: Бебето ми не качва достатъчно!
Избрахме да открием рубриката с тема, свързана с храненето на малките съкровища, не само защото в нея се чувстваме напълно в свои води, но основно, защото въпросът е от критично значение за всички родители.
“Бебето ми не качва достатъчно”, “И този месец сме наддали малко” и прочие реплики съм чувала от толкова много майки около мен, че когато се случи да излезе от моята собствена уста, вече бях с една идея малко по-спокойна, че не съм единствената майка на “фино” бебче. Усилията да се впишем в средностатистическите лекарски таблици, според които бебето ни трябва да е с определено тегло и ръст на дадена възраст, подлагат на немалко напрежение младите майки, особено в първите месеци от живота на отрочето им, а още повече, ако то е първото им дете.
Ето защо реших да потърся личния опит на не коя да е майка, а на такава с три деца, която след две “ящни” бебета (Иван вече на 3 години и Дамян на 11 години), третото – 11месечната Изабела й отправя ново за нея предизвикателство – да отглежда “фино” бебе. Какъв е личният опит на Мария Гигова, на 36 години от Варна, четете по-нататък.
Мария, предлагам да разкажем накратко за вашите вече 11-месечни приключения с Иза в борбата за порастване на тегло и ръст, като започнем от самото начало – с какви мерки се роди тя и как потръгна кърменето?
Началото беше съвсем нормално. Изабела се роди 2950 гр. и 48 см. Засука веднага и не сме имали проблеми с кърменето. До ден днешен я кърмя и дори смятам, че е вече пристрастена. Момчетата ги отбих по-рано – Дамян на 6 месеца, а Иван още на 4-я месец. Кърменето много я успокоява в моменти на болка или при приспиване.
Кога и с какво реши да започнеш захранването и как реагира Иза на маминото решение? 😉
Започнах с каша, но за втори път се убедих, че това не е правилното решение. И Иван захраних така, и се получиха силни колики. Така че спрях за седмица-две и започнах със зеленчуково пюре. Сега вече яде почти всичко с малки изключения – храни, които не се препоръчват преди година – година и половина (мед, белтък, ягоди/малини, какао).
Вече е захранена от почти половин година, има ли промяна в отношението й към храненето, в наддаването и как гледаш ти на нещата от разстоянието на времето?
Промяната е във факта, че вече се чувства член на семейството с пълна сила и няма начин и тя да не е подредена на масата, когато се храним всички. Давам й да опитва от нашата храна. Вече не се мръщи на лъжицата, опитва се сама да се храни. Това ми дава спокойствие, че проявява интерес към храната и “злоядството” е било временно явление.
Предполагам, че е имало трудни моменти в процеса на установяване на хранителните навици на Иза, и макар и “ветеран” в отглеждането на деца, сигурно си имала своите моменти на майчини съмнения дали постъпваш правилно, дали не грешиш някъде… Спомняш ли си за подобни моменти в отминалите месеци?
Когато малкото човече стои 7 килограма в продължение на 3 месеца, не мърда и на височина, няма майка, която да не започне да я глождят съмненията дали всичко е наред с детето й. Когато всяко хранене е мъчение, с многобройни молби (и не само) “хайде мамо, отвори устичка”, а от пюрето са изядени 5-6 лъжички, майката си загубва съня и започва да мисли за даване на витамини, сиропи за апетит, смяна на храната и какви ли не други щуротии.
За моя радост, този период при нас продължи само 3 месеца. Както казва баба ми: “Гледам само деца, които ядат. Другите си ги гледайте вие.”
Единственото ми основание за спокойствие през този период бяха думите на педиатъра, че по време на растежа на зъбите е нормално да ядат по-малко и да не качват килограми.
Какво би казала, посъветвала, майките в подобна на твоята ситуация?
Аз съм от майките, които твърдят, че злояди деца няма. Може би на някои им трябва повече време за адаптация, за преход към новите храни. Ако детето е здраво, жизнено, енергично, мисля, че няма повод за паника и притеснения. Децата интуитивно усещат тревожността у майката и реагират по същия начин – с плач, кисело поведение, трудно заспиване, отказване от храна. Затова трябва да си наложим да гледаме ведро на трудностите (лесно е да се каже, нали), за да може бебето да се чувства спокойно в нашата компания, да знае че е в сигурни ръце и че трудните моменти (като растежа на зъби) скоро ще отминат.
И все пак, с какви чувства очакваш всяка следваща консултация, на която малката госпожица ще бъде притеглена и измерена? 🙂
Надявам се да е дръпнала напред с мерките и теглилките, но не очаквам много в 11-я месец, все пак. Не си правя илюзии, че ще е утроила теглото си от раждането, когато стане на 1 година. Явно не всички бебета могат да се впишат в графиките на педиатрите и майките трябва да отчитат, че всяко дете е отделна индивидуалност. Това всъщност е основен проблем и при мен – непрекъснатото сравняване с батковците, кой колко килограма е бил на тази възраст, какво е правил, казвал… Да приемем факта, че всеки е различен и да не вкарваме никого в калъп, особено децата си.
Специални благодарности на Мария за отделеното време и за искреното отношение, с което подходи към идеята на нашата рубрика. Мария е не просто първата героиня на “От(личен) опит”, но и истинска майка-героиня на три прекрасни деца, призвание, което съчетава умело с ангажиментите си на работеща от вкъщи жена, съпруга и домакиня . Пожелаваме си повече такива майки и нека Мария да ни е на кадем! 🙂
На снимката: Изабела, 11 месеца (личен архив)
4 Comments