Светът, в който отглеждаме и възпитаваме децата си е далеч от идеалния. Действителността се различава от изградените представи за заобикалящата ни среда, особено за възприятията на нашите деца.
Като родители искаме да отглеждаме децата си в невраждебна среда и често им създаваме такава изкуствена. Щадим емоциите им, подбирайки походящи приятелчета, спестяваме им информация, която смятаме, че ще ги затормози и така изкривяваме представата им за света. Те остават с погрешно впечатление и след време когато застанат лице в лице с действителността остават разочаровани….
В стремежа си да им осигурим положителна нагласа към света, всъщност ги заблуждаваме за това какво е той в действителност.
И тук идва логичният въпрос – как да помогнем на детето да приеме действителността?
1. Не всеки човек ще го харесва и не всеки човек ще харесва то.
Случва се децата да се питат защо дадено дете не иска да си играе с тях при положение, че то е приятно и комуникативно дете. Този въпрос доста ги тормози защото не могат да си обяснят как така като те имат положителна нагласа към някого, то този някого няма същата положителна нагласа към тях?
Редно е да им обясним, че причината не е в тях. Просто има хора, с които си допадаш по естествен начин и такива, с които това не се получава колкото и да ти се иска на теб. Няма основателна причина за нехаресване – просто е въпрос на лично усещане.
2. Няма как да си добър във всичко, невъзможно е всяко първо място да ти се полага.
У дома обгрижваме детето с любов и цялото ни внимание е насочено към похвали за това как се справя с дадено нещо. То, естествено, се радва и е щастливо от успехите си, просто защото няма сравнение с нечии други успехи. А когато има конкуренция нещата стоят по съвсем различен начин. Хубаво е да насърачаваме детето да прави всичко, което му е интересно, но да го прави за забавление и да не очаква всеки път да е на върха, а че се случва и е нормално да има и неудачи. Ако наистина държи да постигне успех, то е редно да знае, че това става с полагане на усилия. Нищо не пада даром от небето.
3. Човек сам се грижи за собствените си интереси и постига желанията си.
Често децата са свикнали, че мама и татко дават всичко за тях и винаги се стараят да са добре и да са щастливи. И се случва да смятат, че и останалите хора ще се съобразяват с това и няма да ги разочароват. Е да, ама всички знаем, че това не е така. Хубаво е да научим децата, че естествения ход на нещата е всеки да се бори сам за благоденствието си. Противоречия ще има много – със съученици, с учители, с приятели. Просто трябва да ги научим да взимат такова решение, което ще е най-добро за тях. Това в никакъв случай не означава, че трябва да ги научим да бъдат егоисти, а да съумяват да преценяват как да не се вкарат в беля ако някои поиска нещо неблагоприятно за тях самите.
4. Животът често е несправедлив. Понякога се случват и лоши неща без да имат някаква вина за това.
Несправедливостта. Трудна за обяснение задача. Тема, която изисква повечко внимание и обяснение.
Супергероите и справедливостта съществуват само в компютърните игри и в анимационните филмчета. В живота нещата стоят по друг начин, за съжаление по-неблагоприятен.
Бедите и несполуките са част от битието и това е съвсем в реда на нещата. Преодоляването на негативните събития правят хората по-силни и устойчиви. В никакъв случай не бива да униват когато такова събитие настъпи, а точно обратното – да съберат всички сили в себе си и да дадат най-доброто от супергероя вътре в тях. Силата на волята е едно от най-значимите човешки качества, които трябва да предадем на децата си!
5. Да не се сравняват с другите.
Всеки човек си е индивидуално луд 🙂 и в никакъв случай не е необходимо да му се подръжава! Хората живеят живота си според собствените представи за него, имат различни знания и умения, които ги ръководят и ориентират в джунглата на действителността. Ето защо е хубаво децата да се ръководят от своите собствени, а не от чуждите. Отстрани чуждото винаги е по-хубаво, но не се знае на каква цена е постигнато и дали детето може да я плати същата.
Децата трябва да са подготвени за това какво ги чака в живота, а не да са заблудени, че е приказен свят, в който всички са добри и усмихнати. Хубаво е да знаят, че успехът се постига благодарение на техните собствени усилия и е по-важно да са щастливи, отколкото да се борят с вятърни мелници. Да се стремят да се забавляват, да правят неща, които са им интересни и да се сприятеляват със себеподобни стойностни хора. Тогава животът наистина може да бъде пъстър и усмихнат! Който както си го направи… А нашата задача като родители е да помогнем на децата си да приемат действителността такава каквато е и да я пречупят през собствените си възприятия.
Leave us a Reply