Колко пъти ви е идвало да се хванете за главата и да крещите с пълно гърло докато птиците по жиците не се изнесат подплашени на юг, защото видът на стаята на детето ви е предизвикал този необратим процес в природата?!
Добре, че не се получава така в действителност, иначе щяхме да погубим майката природа – птиците щяха да бъдат прогонвани от всички крайща на света поради ужаса на майките…
Пръв и единствен приятел на моята дъщеря са ножиците. За голяма част от децата ножиците са чудесно средство за забавления. Създават магически моменти. С тях всеки ден може да е празник – харесваш си нещо, взимаш го, нарязваш го на възможно най-малки частички, събираш го в шепи и с възторг възкликваш “ЗАРЯЯЯЯЯЯ”, докато го мяташ във въздуха! Чудесно е, нали?!
Представихте ли си нагледно цялата картинка? 🙂
За да не се стига до такова драстично положение е необходимо от много рано да започнем да работим с децата си в посока помощ в домакинството.
След като малкото човече навърши своята втора годинка е редно постепенно да бъде въведено в домашните задължения и да бъде приучено да помага вкъщи. Децата трябва да бъдат ангажирани с определени задачи според възрастта, не само защото трябва да ни помагат, а за да им помогнем да изградят личността си.
На хартия е много лесно да бъдат изнесени задълженията, които трябва да поемат, но изпълнението им, всъщност, се оказва голямата спънка…. Множество похвати и хитрости трябва да бъдат приложени, за да бъде приучено детето да “изпълни задълженията си”:
Във възрастта от 2 до 4 години – то трябва да се научи да подрежда играчките си на обособените за целта места. Трябва да се научи само да носи мръсните си дрехи в коша за пране, да събира изпраните си чорапи по двойки, да поставя салфетки на масата.
Във възрастта от 5 до 7 години – Преди детето да прекрачи прага на училище за първи път, трябва да може само да оправя леглото си. В тази възраст детето, естествено, вече се е специализирало в използването на всички технологични устройства, но трябва да може да си прибира и подрежда прането в гардероба, както и само да си вади от там необходимите дрехи. В този възрастов период е добре да бъдат провокирани и кулинарните му умения – редовно да помага при приготвянето на вечерята с елементарни неща – белене, рязане, миене….
Във възрастта от 8 до 10 години – детето трябва да може само да си приготвя елементарна закуска като сандвич, яйца по бенедиктински с превъзходен сос холандез (шегувам се, разбира се – истинско чудо си е ако могат да си намажат една проста филия с масло, да шляпнат отгоре два резена кашкавал, при наличието на тия технологични устройства, които са ги научили всичко да се постига с един натиск на пръста….). Детето е хубаво след като се е нахранило да отсервира и занесе съдовете в мивката. Може би ще е нагло да поискаме да си измие съдовете, но все някога ще му се наложи и това да стори, така че да действа смело! Ние сме до него да ръкопляскаме и да го насърчаваме с възгласи: “Няма да ти дам таблета, ако не измиеш и съдовете на съседите, че паднах на карти снощи от тях!” (шегата винаги идва на помощ когато се чувстваме най-безпомощни! 🙂 )
Истината е, че е трудно да накараш едно дете да прави нещо, което не му е интересно, така че наша задача е да направи задълженията интересни!
От 11 години нагоре – преди да навлезе в тинейджърската възраст, едно дете трябва да може да поема част от основните отговорности – почистване, пускане на прахосмукачка, изхвърляне на боклук, приготвяне на храна. Момчетата, ако не друго, поне да са се научили да нацелват тоалетната чиния, а момичетата да не се страхуват, че ще си счупят маникюра, ако хванат метлата….
Това дали децата ще помагат у дома зависи от нас като родители – дали ще изискваме това от тях или просто защото са деца, ще ги оставим да си правят детските неща. От нас зависи дали ще съзерцаваме птичките на спокойствие в парка или ще ги гоним с крясъци от безпомощност. 🙂
Leave us a Reply