Енуреза е медицинското название на неволното, несъзнателно напишкване по време на сън на деца над 5-годишна възраст. Енурезата по-често се определя като нарушение или симптом, а не като заболяване. Много разпространена като явление – 10% от децата до 10 години са засегнати и с увеличаване на възрастта процентът пада на 3.
Моят личен опит сочи, че процентът на децата, които неволно се “изпускат” нощем е по-висок и съм склонна да приема данните от скорошно неофициално изследване, според което 20% от всички първокласници се подмокрят нощем. Процентът се понижава в следващите класове, при пето- и шестокласниците във всеки клас от около 25 души има поне 2-3 момчета с енуреза, в 7-ми клас – поне 1. Рядко има, но има в 8-ми и 9-ти клас. Не съм срещала енуреза при младежи след възраст 17 години. Бих искала, доколкото е възможно, да успокоя родителите, че нощното напикаване може да продължи доста години, но почти в 100% от случаите до 17-та година е изчезнало.
По-голямa част от засегнатите от това нарушение са момчета – до 80% и само 20% са момичета. Фамилната обремененост е важен фактор. Ако единият от родителите е проявявал енуреза, вероятността да се унаследи при детето е 40-45%, а ако и двамата родители са били засегнати от това нарушение, рискът за наследяване нараства на 80-85%. Фамилната история е важна и за диагностиката, и за лечението на енурезата.
Причина за нощното напикаване могат да бъдат някои заболявания: урологични (стеснение или възпаление на пикочния канал), вродена цепнатина на гръбначния стълб, глистно заболяване и др., и в тези случаи се лекува първичното заболяване. Овладяването на автоматизирания рефлекс за изпразване на пикочния мехур може да се наруши вследствие на различни психични фактори, емоционална нестабилност, външни влияния, недоразвитие на нерва или мозъчния център, контролиращи уринирането.
Профилактиката и лечението трябва да започнат много рано. Като обща профилактика трябва да се контролира приемa на течности преди лягане и след навършване на 1 годинка детето да се приучва да пишка под час (през 2-3 часа). За лечението на енуреза е задължителна консултацията със специалист – педиатър. Обикновено добри резултати дават комплексните мерки – медикаменти, поведенческа терапия, физикални средства (лазер, акупунктура, масаж, лечебна гимнастика). При лечението е нужно голямо търпение, мотивирани родители и дете, защото ефектът от приложените терапии идва много бавно – 6 месеца, година, две.
В моя случай нито една от посочените мерки и комбинации не даде очаквания резултат и енурезата беше част от ежедневеието и еженощието ни няколко години. Отшумя, незнайно как – нощните изпускания се разредиха, станаха инцидентни и изчезнаха – като че ли от само себе си. Така че от личен опит знам колко крайно неприятно разстройство е енурезата и за децата, и за близките им. Чисто физическото обслужване (сещате се, че подмокрянето нощем води след себе си нарушен сън, преобличане, купища пране…) е изнервящо и крие риск за нетолерантни и невротични родителски реакции към подмокреното дете. А с увеличаване на възрастта на засегнатото дете, нараства чувството за тревожност и срам да не се разкрие “проявата”. И ако за децата е обяснимо, то за родителите е недопустимо да се поддават на чувството за срам и вина. Енурезата би причинявала значително по-малко травми, ако всички – и хората, които имат, и тези, които нямат досег с проблема, формират правилно и толерантно отношение.
Децата с енуреза не желаят да заспиват следобед в детската градина, а по-късно не желаят, а и родителите не ги пускат, да ходят на екскурзии, летни лагери, зелени училища и други мероприятия, които включват нощуване вън от къщи. Като родител мога да споделя, че винаги съм пускала детето си на лагери и това в нашия случай е имало благоприятен ефект. Като учител многократно съм вземала на лагер и екскурзии напишкващи се деца на възраст от 8 до 17 години и съвсем отговорно твърдя, че повечето от тях нито веднъж не се подмокриха, а при доста деца след 10-дневния ученически лагер проблемът приключи.
Днес медицината има много средства за диагностика и лечение на енурезата. Съществува и много информация по проблема, която родителите е хубаво да ползват. Каквато обаче и да е причината за енурезата, каквото и да е лечението, родителското поведение и отношение са най-важният фактор. В много случаи неволното “изпускане” преминава от само себе си, но придобитите психологически травми остават за цял живот. Основна задача на родителите е да създадат на децата с енуреза максимално благоприятна обстановка, да се запасят с търпение, толерантност и никога да не коментират и обсъждат проблема с други хора в присъствие на детето. По всякакъв начин да се страни и избягва ругаене, унижение, вменяване на чувство за вина и срам.
Децата с енуреза по нищо не се различават от връстниците си. Това трябва да знае и проявява всеки зрял и културен човек, всяко зряло и културно общество.
Снимка: webmd.com
Leave us a Reply