Обичате ли бебета? От тези усмихнатите, махащите игриво с ръчички във въздуха, шарещи любознателно с очички. Разкошни същества, нали?
Един прекрасен ден, след като сте се любували за по няколко часа на бебето на приятелка, съседка, случайна жена на опашката в Данъчното, решавате, че е време и вие да се радвате на такова мило създание. Вие и вашият партньор се разбирате чудесно, имате страхотни романтични отношения, съвместният ви живот е изпълнен с разбирателство и забавления. Няма причина да не искате да увеличите щастието си с появата на едно малко и мило, усмихнато човече.
Скоро идва ден, в който радостта ви от двете чертички на теста за бременност е неописуема – предстоят вълнуващи 9 месеца, през които ще усещате растящото човече в себе си и с нетърпение ще очаквате да видите усмивката му. Времето минава неусетно и идва така дългоочакваният ден. Вече си имате бебе – честито! Таткото е щастлив, а вие двойно повече!
Изведнъж, след като ви изпишат от болницата и се приберете вкъщи, осъзнавате, че бебето ви не е от усмихнатите – реве, има колики, трудно заспива, недоволно е от нещо. Да-а-а, явно не е от онези усмихнатите, махащи игриво с ръчички, които сте виждали за по 2 часа на денонощие във вихъра на спокойствието им. 🙂
Оказва се, че когато си с бебе 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, нещата не винаги са усмихнати. Разбирате, че то отнема цялото ви време, недоспала сте, раздразнителна, със странен примес на хормони, а онзи там – таткото на бебето – по цял ден е на работа и въобще и представа си няма колко ви е тежко… Прибира се от работа, цял ден се е забавлявал с колегите, а иска от вас да обърнете малко внимание и на него – как смее?! Не вижда ли, че сте рошава, негримирана и по домашно облекло?! Цял ден сте се грижила за детето му, а той и за него иска да се грижите. Явно не разбира, че не притежавате свръхестествени сили, а сте обикновен човек, на прага на търпението си…
И така минават дните ви в умора, недоизказани думи помежду ви, поради липса на време и възможност, защото не ви се е паднало от усмихнатите бебета. Отношенията помежду ви стават напрегнати. Половинката ви разбира, че на мястото на съпругата му трайно се е настанила майката на детето му, която се оказва един твърде различен човек – раздразнителен, некомуникативен и вечно недоволен. Забравили сте какво беше това романтика и за какво служат половите различия помежду ви… Таткото не обръща внимание на бебето колкото на вас ви се иска. Започвате да се дразните от навиците му, от това, че не ви разбира. Питате се какво ви свързва с този човек, освен бебето. Прокрадват се мисли за раздяла – ей така, просто да доливат допълнително масло в огъня. Мислите, че всичко между вас се разпада, връзката ви е провалена, а всички други около вас изглеждат толкова щастливи, макар и да имат деца…
Смятате, че само вие имате такъв проблем, нали? Да ви кажа – заблудили сте се, ама много сте се заблудили! Поне 90% от двойките минават през тежък период на адаптация след появата на бебето. Почти всички имат този проблем, но никой не смее да говори за него. Колкото и да си подготвен да гледаш бебе, не знаеш какво те очаква и през какво трябва да преминеш. Не знаеш, че ще ти е зверски трудно да намираш време за нещата, които си правила преди появата на бебето. Това ще те ядосва много и ще си мислиш, че само твоят живот се е променил, но не и този на половинката, защото при него всичко изглежда да е както преди.
Само той обаче си знае дали това е така! И бащите минават през труден период на адаптация. Да не мислите, че им е особено приятно да съжителстват с едно ревящо бебе и недоволна мърморана, при която понякога ги е страх да се приберат, знаейки какво ги чака? Ама си траят. Смеят ли да кажат нещо – ще ги сдъвкате и изплюете с все дрехите! Заслужава ли си рискът да повдигат въпроса с това как е минал деня ви, като са наясно, че едва ли цял ден сте били на козметик, маникюр и масаж. Та нали ви виждат на какво приличате? Ясно е, че отдавна сте забравили къде се намират тези места.
Сигурно се чудите какво трябва да се направи в такъв момент… Отговорът е вътре във вас, индивидуално и лично. Забърсвате оповръщаното от дрехите си, слагате детето да спи (ако не ще да заспи, го оставяте да се кокори, докато не му се доспи, това не е ваш проблем, а негов) и отделяте поне 5 минути за взаимно внимание с партньора. Бой с възглавници, удряне на шамари, замеряне с прашки, каквото и да е – просто не трябва да се губи връзката помежду ви! 🙂
Важно е да разговаряте за това как се чувствате и какво е добре да се направи, за да е спокойна обстановката у дома за всички. Не допускайте грижата за бебето да обсеби съзнанието ви. Има много други интересни теми, за които бихте могли да разговаряте със съпруга си, различни от тези за пълни памперси, повръщано и кой зъб е съсипал деня ви днес. Сипете си по едно питие, насладете му се, открийте отново за какво служат половите различия помежду ви и редовно ги откривайте, нищо че сте изморена от целодневна грижа за едно малко същество.
Освен бебето, важна сте и вие, и вашето настроение и желания. Поставянето на първо място на новия член на семейството не винаги е добро решение. Доброто решение е да не губите чувството си за хумор. Колкото и да ви е криво, намерете начин да погледнете случващото се от смешната му страна. Обратното води само до задълбаване в проблемите. Ако например сте сърдита на половинката, направете най-неочакваното нещо за него – станете и идете да го прегърнете и целунете (рискувате да получи сърдечен удар от изненада, но си заслужава да видите реакцията му на изумление). Ако пък е на работа, изпратете му SMS “ядосана съм ти и ще ти върна всичките целувки щом се върнеш!”.
Всичко е въпрос на гледна точка – за това дали искаме да виждаме проблемите или решението им. Важно е да се опитаме да разберем човека срещу нас и защо постъпва по начин, който ни дразни, който ни кара да се чувстваме тъжно и гневно.
Ние, жените, обикновено имаме твърде много изисквания – към партньора, към самите себе си, към децата си. А понякога просто е необходимо да спрем да се състезаваме с времето и възможностите си. Да си седнем мирно на задните части и да приемем, че не живеем в романтичен филм и нещата са такива каквито са – живата действителност, съпроводена с битовите проблеми на нормалните човешки същества. Да си гледаме повече собствения живот, отколкото да го сравняваме с този на приятелката, съседката, колежката… И те имат проблеми, нищо че на вас не ви изглежда да е така.
И пак да си кажа – не пропускайте да си създадете моменти на уединение, отпускащи напрежението. От вас зависи дали след появата на бебето ще настъпи потоп във взаимоотношенията с половинката или ще намерите отново хармонията, въпреки настъпилата промяна в семейния ви живот.
Снимка: Интернет
1 Comment
Шопинг терапия с детски екстри | Vip Bebe