В нашия век на динамика и скорост, зародилата се и превърнала се в модерна думичка „стрес“, сякаш изведнъж стана символ на заетия човек, на хората на бизнеса и накратко, смисълът й вече е примесен дори и с положителен оттенък. Нали така – да притежаваш бизнес, да си много зает човек, това в повечето случаи е равно на успех и на пари, на добър социален статут и качествен стандарт на живот и на… стрес. А симптомите на стреса са явен знак, че сме в опасни води, че трябва променим курса…
Със сигурност ще намерим лек, спасение, вдъхновение в Пространството на любовта.
Има една красива песничка, в която се пее :
„Забързани, задъхани – така минават дните ни. А може би забравяме / деца, че сме били ?…”
Да, точно така. И отново малките чисти душици са нашия ориентир и ни припомнят простите истини. И то най-, най – малките, които създават, отдават, живеят и се “тункват” в любов.
Колко са безгрижни, блажени и отдадени изцяло на момента! Обичани, обгрижвани, безкритично и безусловно приемани дори с напълнен памперс, дори в шумни изблици на рев и причиняващи безсънни нощи на своите родители – дори и така те чувстват безграничната, безкрайна и най-вече безусловна любов на родителите си, а и на всичко наоколо, на целия свят. Безусловна най-вече, защото смисълът на любовта е в тази думичка – малките са обичани не заради нещо, не защото се очаква нещо конкретно от тях, а просто заради самата чиста любов, която е в непрекъснат поток на обмен между родителите и малките членове на семейството и взаимно ги ощастливява.
Всеки някога е бил дете и някъде по пътя повечето от нас сякаш сме позагубили усещането за това пространство на любов и могъщатата му сила. Всеки, осъзнато или не, копнее за онова местенце, където е приеман изцяло, без въпроси, без критика, без изисквания, просто е обичан и разбиран, намира уют, отмора и презареждане на силите.
Любовта енергетизира, зарежда с мощна доза жизнелюбие, мотивира, окрилява…
А къде е тя ?
В Пространството на любовта.
Снимка: thelittleaboutme.wordpress.com
1 Comment