Хората обичат да мечтаят. Мечтаят за много неща, все хубави. Понякога мечтите са лесно постижими, друг път не чак толкова. Най-важното е да ги има и да ни водят напред, напред към светли бъднини. 🙂 Интересното е, че те винаги са свързани с нещо, което ни липсва и понякога става така, че се стига до момента “внимавай какво ще си пожелаеш, че може и да се сбъдне”! Защото мечтите в представите са ни едни, а постигнати в реалността – не съвсем това, което сме очаквали. Мечтаем за появата на едно малко, сладко, усмихнато създание, което да прегръщаме и обгрижваме, а на негово място се появяват безпокойството и отговорността. След известно време се настанява мечтата за спокойствие и безгрижие, но тя вече е непостижима. Винаги ще има тревоги – малки, не чак толкова малки… Ежедневието става толкова забързано и изпълнено със задължения, че не остава кой знае колко време да се порадваме на сбъднатите си мечти.
Ето на едната мечта й отправяш молба да си прибере играчките, които са на всеки квадратен милиметър по пода, а тя ти отговаря, че сега е изморена, болят я ръцете, сърби я прическата, някой й е седнал на опашката… Въобще вода от 9 кладенеца ще донесе само и само играчките да си останат непокътнати. Защото тяхната цел е да бъдат подредени в един шарен и разнообразен твърд “килим” по пода. Докато това се случва с едната мечта, молиш другата да си подготви домашните за училище. Тя започва да се извива все едно е в последна фаза на тетанус, от устата й излизат недоволни звуци и гледа само как да отложи задълженията си напред в необозримото бъдеще.
Докато сбъднатите ти мечти си правят каквото са си наумили, ти жадуваш за малко свободно временце – ей така, ако пък е възможно да вземеш да прочетеш 5 реда от интересната книга, която си започнал, без някоя мечта да дойде и да те заговори за нещо изключително “важно” и “неотложно”.
Започваш да си мечтаеш ако е възможно по-бързо да пораснат, да са самостоятелни и отговорни към себе си. Тази мечта, обикновено, върви много добре с една чаша приятно, ароматно вино. Развихря се чудесно! 🙂 Въпросът е дали осъществяването й в реалността не е еквивалент на самота.
Винаги мечтаем за това, което ни липсва. А когато го получим и ни се случи е възможно да не сме кой знае колко удовлетворени. Особено когато има разминаване в очакванията. Очакваш да се прибереш вкъщи и да завариш всичко както е редно… Обаче, още от вратата те посреща една търчаща малка мечта по пижама, която крещи с пълно гърло: “Здрастиииии!” И със спокоен глас добавя: “Изплаших ли те, а?!” Е, малко прическата ти се е поразлюляла от звуковата вълна, но приглаждаш леко коса и отговаряш: “Аааа, не – точно такова посрещане очаквах!” 🙂 Влизаш по-навътре в жилището си, установяваш, че мечтата не е събудила баща си като е станала от леглото, а се е забавлявала не вършейки бели в хола…
Хубаво нещо са мечтите! Само е добре да не прекаляваме с тях, че може да ни докарат до някой пристъп на лудост. А ако се стигне до там, незабавно ще е необходимо да овладеем методите на медитация и да възобновим вътрешното си равновесие. Тук шумът, възпроизвеждан от двете ми мечти заглушава мислите ми и се налага по технически причини да приключа с пожелание за приятни мечти! 🙂
Leave us a Reply