И мама е човек!

• Дими Илиева
• VIP мама

Всяка жена, докоснала се до майчинството от първо лице, единствено число, ще се съгласи, че това е най-голямото удовлетворение и реализация за всяка жена. Разбира се, това, че сме станали майки обаче, не ни прави по-малко професионалисти в своята област или по-малко привързани към останалите страни на личността ни. Нека не забравяме, а ако трябва и на останалите да напомняме, че зад всяка от нас, носеща името “мама”, стои жена на име Мария, Елена, Гергана, Надежда, Виолета…

Именно на жената зад “мама” посвещаваме тази рубрика. Добре дошли във ВИП ложата на женското ни царство!

Една от любимите ми “житейски мъдрости”, към които прибягвам често, най-вече, за да оправдая невинния си съботен мързел или умишления си апетит към сладко по малките часове на нощта, е тази, че “И Асан е човек”. През последните 10 месеца любимата приказка бе променена според нуждите на деня на “И мама е човек”.

В този смисъл, предлагам ви моя кратък списък от прегрешения, които оправдателно зачислявам към графата “И мама е човек”.

1. Чувам усилващото се мрънкане на сина ми, след като съм го приспала за 10-ти път (най-малко). Часът е някакъв сутрешен, може би е време за ставане… ако работите в сутрешния блок на радиостанция, например. Но аз тепърва се надявам да поспя. Тялото ми не се подчинява, няма нито желание, нито сили да се надигне отново, дори “шшшш” не мога да промърморя в последен опит да заглуша протестите на човечето в кошарата. И в този отчаян момент, до замъгленото ми съзнание достига мисълта, че това дете май си имаше и баща… Ами да, и мама е човек! “Тате, твой ред е…”

2. Дали има майка, която да не е имала проблеми с кръста и гърба в резултат на огромен товар по време на бременността, неудобна поза за кърмене, заспиване “в движение” или пък навъртане на километраж покрай прохождането на малките пешеходци? Ако ми кажете, че има, няма да го повярвам! За всички, които знаят за какво говоря, напомням – и мама е човек. Любимото малко същество ще се справи и без вас за час, оставете го на таткото, бабата, дядото и отидете на масаж, за да се почувствате… човек. Изпробвано е, работи!

3. Най-накрая го приспах, след люшкане 5 пъти “Зайченцето бяло” време. Ама пълната версия на песничката, имайте предвид – не е кратка! И така, откъде да я подхващам – да изгладя натрупаното пране, да измия чиниите в препълнената мивка, да приготвя вечерята? О, я, стига, това мога винаги да го свърша, както и понякога да го отложа. 🙂 Пък и да рискувам да събудя детето не е никак разумно, нали така? По-добре да се отдам на тихи дейности (и нямам предвид гладене!). Да си спретна маска на косата (която бива зверски дърпана от малкия разбойник и поради това почти винаги вързана високо), бързо поскъсяване на маникюра (какво беше това маникюр?), чат бягство във Фейсбук или пък да полегна с книжка в ръка…

ВАЖНО: решавайте бързо, за да успеете да направите поне едно от всичките неща, за които си мечтаете преди То да е отворило очи.

4. Хубаво, но има и дни, когато на малкото прелестно създание просто не му се спи и бойкотира всякакви опити за приспиване, а мама е на ръба на нервна криза от изтощение. О, блажени рекламни паузи, защо не сте по-дълги?! Признавам, че не съм почитател (да не кажа, че съм по-скоро противник) на последната ТВ практика, но за Бога, веднъж на ден ще си го простя, все пак и мама е… знаете.

Засега списъкът е кратък, все пак майчинският ми стаж е в самото си начало, но вярвам, че тепърва ще се попълва и актуализира. Хайде, ваш ред е – какви са вашите “прегрешения”, за които нямате угризения, защото сте мама, но и човек?

И… честит 8 март! 🙂

Снимка: Интернет