Всеки запознал се с родителския ангажимент от първо лице единствено, а най-добре множествено ;), число, ще се съгласи, че това е най-отговорната житейска задача. И все пак, едно от качествата, които помагат най-много в изпълнението на ролята „родител“ е чувството за хумор и дори самоиронията.
С усмивка на уста Ви предлагам моя списък от 5 неща, на които ме научи детето ми само за 1 година „родителстване“:
Безсъние
Както ми каза една приятелка наскоро „Ако преди една година някой ти беше казал, че няма да спиш цяла година, нямаше да му повярваш, нали?!“ Неспането на бебето ми е станало пословично за всичките ми приятели и познати, а „заспалите“ изпълнения на майка му по повод на това, слава богу, са известни на скромен кръг от хора. Вместо поздрав, приятелите ме питат „Тази нощ спахте ли?“. Моят най-чест отговор е риторично питане с намигване „От сън спомен има ли?“ 😉
Бърз душ
Чувала съм го това понятие „бърз душ“ и преди, но никога не съм го разбирала. 🙂 Няма да прозвуча никак „еко“, но преди да родя, личният ми рекорд за „бърз душ“ беше 20 мин. Вече е подобрен на 10! (тук гордо се изпъчвам).
Усмивката
„Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.
Усмивката – тя води двама млади…“
И преди да родя бях по-скоро усмихнат човек, но откакто имам 10-килограмово (вече) усмихващо бедствие, това ми е нещо като тик. Малкото човече се усмихва – усмихвам се и аз. Малкото човече се цупи пред разплакване – усмихвам се, за да го разсея. То се събужда и стреснато оглежда света – светът (т.е. аз) му се усмихва и т.н. в този смисъл… Каквото и да направи човечето – мама се усмихва. Е, докато не гледа, усмивките се редуват с пуфтене и ядно скърцане със зъби, но лицевите мускули все пак трябва да си почиват. 😉
В готовност 24/7
Горе-долу това е най-кратката сентенция, описваща майчинството, според скромните ми наблюдения – 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Няма обедна почивка, няма почивен ден, нито отпуска. Нямаш право и на болничен. Заплата – няма, повишение също. Не те устройва? И напускането не е вариант! Удовлетворението, което ти носи обаче е Н Е С Р А В Н И М О. С нищо! А резултатът от труда ти е доказателството, че си живял.
Да бъда „над нещата“
Нямала съм време за прическа и прилично облекло? Аз съм над суетата на ежедневието – в крайна сметка никога не е късно да се обявя за последовател на „естествената красота“ и „небрежния стил“. Детето ми току що е опитало на вкус някой привлекателен камък или пък тревичка за ужас на бабите в градинката? Аз съм над нещата – близостта с природата трябва да се възпитава от ранна възраст!
Напоследък е модерно да се говори за програми за „учене през целия живот“. Предвид краткия, но съдържателен списък с умения, които детето ми е развило у мен само за година, мисля, че майките сме изключително привилегировани да се ползваме с треньори по личностно израстване и самоусъвършенстване. Все пак, винаги е полезно да можем да погледнем на нещата от забавната им страна, нали така?
Какво научихте вие от малкия си личен треньор? 😉
Снимка: Интернет
Leave us a Reply