Настъпва есента, а през този сезон обръщаме все по-голямо внимание на кореноплодните зеленчуци в нашето меню.

За жалост един от най-важните представители на рода Сенникоцветни - пащърнакът  незаслужено остава в сянката на морковът, целината и ряпата.

Сладкият, мек и нежен вкус на  пюрето от белият корен и кремообразната му консистенция не дразнят бебешките стомахчета. При изпичането на пащърнака естествените захари в него се карамелизират и придават на пюрето особено приятен и сладък вкус. Дори най-злоядите деца рядко отхвърлят услаждащото им се пюре.

Какво не знаем за пащърнакa :

Пащърнакът има най-висока хранителна стойност сред прочутите си роднини целина, копър, морков, магданоз, ряпа от семейство Сенникоцветни. Богат е най-вече на въглехидрати и белтъчини, калий, магнезий, цинк, както и на витамини, предимно витамин C и фолиева киселина.

Пащърнакът е богат на хранителни влакнини - в една чаша настърган пащърнак се съдържат около 6 г фибри.

Великолепният вкус, приятният и нежен аромат, но и извънредно ниският алергенен потенциал на пащърнака, са сред достойнствата му. Това го прави особено подходящ за приготвяне на бебешки пюрета.

Пащърнакът има  високото съдържание на захари. Това гарантира и едно чудно свойство на тези корени – при печене те се покриват с перфектната карамелена коричка.

Съдържащото се в него нишесте, позволява на пащърнака да се държи като картоф: варен, пържен, печен, на пюре, на крем супа или пък на пара. И подобно на картофите кората на пащърнака се бели.

Пащърнакът може да се яде и суров – настърган или тънко нарязан в салати.

Пащърнакът стимулира апетита,  укрепва и съпротивителните сили на организма. При редовна консумация на пащърнак, храносмилането се регулира и се преодолява упорития запек. Фрешът с пащърнак имат мощен имуностимулиращ ефект .

Друго безценно качество е, че успява да усмири и най-ревливите дребосъци. Дарява дълбок здрав сън и спокойни нощи на всички в семейството.

От кулинарна гледна точка най-вкусен е пащърнакът, изваден от земята след настъпването на първите мразове. Тогава нишестето в корените започва да се превръща в захари и сладкият вкус става много по-отчетлив.